Краснополенски озарения

Айн Ранд: Чук за вещиците /Malleus Maleficarum/ - III част

2012-01-02T13:26:00.000-08:00

Дали обективизмът е прост култ към парите или изтънчено демонопоклонство?

Заместването на кръстния знак с благословията на американската валута не е просто лекомислено оскърбление към християните. То е далеч по-изтънчено начинание – тайната милионерска секта от атланти се опитва да замени Христа с долара.
И в това е смисълът на цялото творчество на Алиса Зиновиевна Розенбаум. Цялата дандания с упованието на рационалния ум, индивидуализма, добродетелите на егоизма и абсолютната свобода води интелектуалното развитие на обективизма в предизвестена посока – пропадане в евтин окултизъм и обожествяване на кинтите.
Затова и обективизмът не си струва да се разглежда от философска гледна точка. Веднъж студенти невинно запитали какво четиво ще им препоръча и тя отвърнала – „От цялата философия си струва да прочетете трите „А“-та – Аристотел, Аквински и Айн Ранд“. Вероятно е била надрънкана с амфети, но и „Библията" на Алиса Зиновиевна не плаче за философски отговор, а за „Чук за вещиците“ /“Malleus Maleficarum“/.
В истинската Библия човекът се разглежда не като прост магазинер или като бездушен магнат, а като създание, сътворено по образ Божий и надарено със сърце, душа, ум и свободна воля.
Господ открил пред Адам имената на нещата и тайните на света, които не били достъпни дори за ангелите. Дори след грехопадението човекът бил назначен за господар на всички твари и Божий наместник.
Езическите култове към парите, какъвто ни пробутва Алиса Зиновиевна, изобщо не са новост в историята.
Паричните знаци по нашите земи били измислени и въведени от финикийските търговци и мореплаватели някъде към VII век пр. Хр. Те живеели в приказно богата за времето си империя, чиито главни градове били Тир и Сидон, по-късно една тяхна принцеса построила и Картаген. Тези преуспяващи западносемитски народи вярвали във

всемогъществото на парите и
се кланяли на божеството Ваал

Срещу известно усилие идолът ги дарявал с изгодни сделки, богатства, успех и лично щастие. За да почетат Ваал, почтените финикийски търговци поставяли стотици бебета в огромни фурни, изпичали ги и бизнесът им вървял добре. Именно особеностите на тяхното вероизповедание завинаги направило техен враг юдейския народ, който презирал жертвоприношенията и оргиите пред истукана. Един от екшън-героите на Стария завет – пророк Илия, изклал 450 жреци на Ваал в подножието на планината Кармел.
Да не говорим, че и гордият езически Рим също бил отвратен от зловещите обичаи, един сенатор повтарял неуморно, че Картаген трябва да бъде разрушен - в крайна сметка бил заличен от лицето на земята и днес от него е останала само пепел. Столицата на една бляскава цивилизация от търговци, които били развили удивително напреднали форми на демонопоклонство.
Друго подобно залитане виждаме в подножието на Синай. Изоставени от Моисей, който си говорел с Йехова на върха на планината, израилевите чада накарали първожрецът Аарон да им направи бог „който да върви пред нас“. Той им отлял златен телец, на който почнали да се кланят. Моисей дълго се извинявал на Господ и го молел да пощади народа му, след което изклал вярващите в златния истукан.
По същия начин и цар Соломон в края на живота си станал омразен Богу, след като поел по пътя на идолопоклонството и сребролюбието.
На същата тема е посветена и известната притча на Христос за двамата господари.
„Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. /Лука 16:13/
Мамона в случая е известния идол на парите, а Алиса Зиновиевна

също не крие на кой господар слугува

В нейния роман има скрито полемизиране с Евангелието, невидимо на пръв поглед. Когато нейният герой предупреждава: „Докато не разберете, че парите са коренът на доброто, вие ще се саморазрушавате“, той оборва твърдението на апостол Павел -
„Корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки“. /Тимотей I 6:10/
В магнатската Атлантида, спотаена някъде из чукарите на Колорадо, Джон Голт е забранил да се споменава една единствена дума – давам“. Тук на прицел е взето библейското напътствие - "По-блажено е да се дава, отколкото да се взима" /Деян. 20:35/.
Новите морални скрижали, издигнати от Ранд, не допускат, че човек може да получи безплатно нещо добро от другите, както и че би могъл да даде нещо освен на вересия. Рандианската заповед: „Обичай егото си като себе си“ също цели обругаването на друго поучение на Спасителя от Евангелие от Матея:
„Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?
А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед;
а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си“.
Няма от кого да крием, че християнството насърчава вършенето на добри дела, милосърдието, взаимопомощта, жертвоготовността и смирението. Не можем да отречем, че вярващият и за миг би допуснал, че е цел само по себе си. Той вярва в Божествения Разум и се съмнява в себе си. И за миг не би му хрумнало, че би могъл да вярва в себе си или да се тръгне да се самообожествява. Знае, че вярата е нещо прекалено просторно,

за да се побере в толкова невзрачен бог

При своето пришествие Христос едва ли би започнал проповедта си от долината на атлантите на Ранд. На едно място той описва своето призвание с думите на пророк Исайа:
"Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година". /Лука 14:18/
Вероятно Алиса Зиновиевна не Го харесва и затова, че е се мъкнел с бедняците, а също и заради невъзпитаните му упреци и хапливи забележки към чорбаджиите.
„Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие“. /Лука, 18:25/.
В „Атлас сви рамене“ философката е обърнала притчата наопаки – съществува земен рай – Атлантида, в който за бедните е по-трудно да влязат, отколкото да минат през иглени уши. В този рай индустриалците се радват на извора на вечната младост, изнамерен от Джон Голт и неизвестен на останалото човечество.
Тук виждаме и мита за еликсира на живота, иначе казано за философския камък, който превръщал всички метали в злато и служел за направата на еликсира на живота. Алхимиците изобразявали тази най-интимна от тайните им с Уроборос – змията захапала опашката си. Замирисва на мефистофелски пушек и наблизо пробягват фаустовски сенки.
В Евангелието все пак срещаме герой, който е от една порода с Джон Голт и сие. Разумен, хладнокръвен, обичащ парите, преследваш собствения си интерес и отказващ да жертва живота си заради друг. Той първи би понесъл хоругвата със знака на долара, ако Айн Ранд му нареди.
Би се подписал с две ръце под веруюто на обективизма, че парите въртят света, егоизмът е добродетел и единствената цел на човек е да гони личното си щастие. Този мъж също е избрал звъна на монетите пред словата на Учителя. Този ученик на Христос бил прагматик и взимал от ковчежето с дарения за сиромасите толкова, колкото считал, че му се полагат. Освен това сключил най-шумната сделка в историята:

Когото целуна, Той е.
Хванете го и водете зорко.

Известна е трансферната сума – трийсет сребърника. Известно и как свършва – хвърлил парите в краката на първосвещениците и се обесил на нивата. Този богопродавец носи най-проклетото име в историята – Иуда Искариотски.
И без съмнение, когато българският издател на руската еврейка - Калин Манолов, ни съветва да четем „Атлас сви рамене“ „като Библия – когато имате нужда от съвет, надежда, упование, защита“, чрез устата му говори безумец. Защото иначе можеше и без заобикалки да ни каже: „Отречете се от мистично-алтруистично-колективистичните брътвежи на Христа! Поклонете се на долара и златния телец, на Мамона и Ваала!“
Логично "Евангелието" на Айн Ранд е повлияло за написването на друга библия - тази на сатанизма.
Тази нелепа ерес от показни дяволопоклоници се пръква през 70-те години в щатите. Нейният първожрец Антъни Лавей признава, че Църквата на сатаната представлява "философията на Айн Ранд, към която са добавени церемонии и ритуали".
Алиса Зиновиевна не обичала религията, защото "Бог унижава човека" и защото "вярата е проклятие към живота и култ към смъртта". На мястото на опразнения от религията олтар тя поставя разума и заедно с него пропада в бездните на безумието и в мерзостта на идолопоклонството.
Никаква тайна не е и: "Кой е Джон Голт?"
Името му е легион, понеже много са бесовете, влезли в Айн Ранд...

Айн Ранд: Мамон изправи рамене – II част

2012-01-02T13:18:00.000-08:00

Може ли прословутата Атлантида да се окаже таен таен милионерски рай?

Думата на Айн Ранд доскоро тежеше най-силно във Федералния резерв на САЩ. Неговият дългогодишен шеф Алън Грийнспан е част от „Колектива“ - шеговито название за най-тесния кръг от поклонници и любовници на Алиса Зиновиевна.
Отскоро и в нашата мила родина действа кръжок на обективисти, чийто главен стожер е журналистът Калин Манолов. Във фенклуба на Ранд виждаме едри капиталисти като Сашо Дончев, поети като Йордан Ефтимов, журналисти и политици от целия спектър – като се почне от новата муза на Волен – Деница Гаджева, и се свърши с някои гурута в БСП. По добродетелите на егоизма определено се прехласват и всичките икономисти и политолози с либерална окраска, които гравитират покрай десните и центристки партии.
Наскоро издателство „МАК“ отпечата и на български и най-прочутия роман на философката.
Според изследване на американския Конгрес от 1991 г. "Атлас” била втора по влияние след Библията книга в Съединените щати. „И макар Ранд да е убеден атеист, опус магнумът й трябва да се чете като Библията – когато имате нужда от съвет, надежда, упование, защита“, увещава ни Калин Манолов, главният апостол на Алиса Зиновиевна у нас.
Странно е, че книгата е преведена под заглавие „Атлас изправи рамене“, а филмът, който излезе миналата пролет, се казва „Атлас сви рамене“. На английски заглавието е „Atlas Shrugged“, което ще рече: „Атлас сви рамене“. Защо нашенските рандовци са си позволили така грубо да окепазят заглавието на своята „Библия“? Може би изразът „сви рамене“ звучи не звучи зле на български? У нас свиването на рамене означава малодушие и страхливост, а изправянето им - бунт, смелост и гордост. Дори и рационалният разум ни нашепва, че да свиеш и да изправиш рамене далеч не е едно и също? Пернишките обективисти биха добавили, че не е едно и също да го надървиш и да ти падне...
В новото Евангелие на себичноста се разправя как Америка пропада в тежка икономическа криза. Главната героиня Дагни Тагарт е - типична корпоративна кучка, наследила милиони, доста разглезена и нервна.
Няма да преразказвам любовните авантюри на Дагни, защото се оплетох по некое време в хиляда и кусур страници. Тя е притежава железопътна линия, която се опитва да спаси от фалит. Обаче цялото стопанство наоколо се руши – забранява се конкуренцията, правителството въвежда ограничителни квоти за производство и доставки на суровини. Властта издига лозунга: „Помогни на слабия!“ и

залита към див държавен социализъм

от рузвелтско-сталински тип. Докато предприятията масово банкрутират и безработицата расте, започват да изчезват безследно водещите банкери и индустриалци. Америка лети към бездната и едва ли някой може да помогне. В същото време навсякъде различни персонажи под път и над път задават натрапчиво въпрос: „Кой е Джон Голт?“
Постепенно разбираме, че той бил приказно богат предприемач, изобретил нов вид двигател, който после унищожил, който също се изпарява без да остави ни кост, ни вест.
Хората, които са познавали пропадналия гений, разказват най-различни истории. Голт бил пътешественик и изобретател, най-великият на света. Открил извора на вечната младост, но отнесъл тайната със себе си.
Друг от любовниците на Дагни, които са все заможни и хубави, й споделя: "Джон Голт е Прометей, който е променил мнението си. След векове разкъсване от лешояди в отплата на това, че е дал на хората огъня на боговете, той строшил веригите и си взел огъня обратно – до деня, в който хората си прибрали лешоядите”.
Трети насериозно твърди, че той е открил Атлантида. Джон Голт плавал в Атлантическия океан и попаднал в страшна буря. В дълбините на океана той намерил остров, който потънал и станал недостижим за хората. Той видял сияещите на дъното кули на Атлантида. Веднъж зърнал омайната гледка, на човек не му се искало да вижда повече останалия свят. И Голт заедно с екипажа си потопил кораба и слязъл на дъното при легендарния остров.
По някое време амбициозната мадама разбира, че всичките чорбаджии са били прибрани от Голт на тайно място с тяхно съгласие. Нейният самолет случайно се разбива в Скалистите планини на Колорадо, и тя спасена от гения.
Голт й обяснява, че самолетът е проникнал през лъчев екран, който проектира отразен образ, като мираж, предназначен да прикрие съществуването на долината. В тази невидима за никого долина, баровците си построили къщички и живеят един месец в годината.
„Островите на блажените“ - така преди хиляди години са ги наричали гърците. Те са смятали, че в Атлантида тайно от целия свят, щастливо живеят душите на героите. Там могат да попаднат само душите на храбреците и героите, и на острова те не умират, защото носят със себе си тайната на живота.
Още тогава Атлантида е била загубена за човечеството. На гърците са знаели, че тя съществува и са се опитвали да я открият. Повечето са смятали, че това е сияещ остров на запад в океана. Може би това, което са наричали Атлантида, да е била Америка“, обяснява един от запознатите с мистерията.
Самият Голт представя пред гостенката вълшебната долина по следния начин: „Обърнете внимание с какво постоянство в митологиите по света се повтаря темата за рая, който някога хората са имали – остров Атлантида, Едемската градина, идеалната държава...

Ето рая, който сте изгубили
и който искате да си върнете

Той е пред вас и ви чака.“
В този мултимилионерски Едем, бленуван от древните гърци, „човек трябва да влезе гол и сам, като отхвърли вековните дрипи на лъжата, с чист и ясен разум, не с невинно сърце, а с доста по-рядко качество, който не познава компромиса – това е ключът към Атлантида, която е скрита от ръкотворен мираж“.
Цялата драма на смелите богаташи, които червеното правителство на САЩ мачка, се разкрива в следния диалог между двама от любовниците на Дагни – Ханк Риърдън и Франсиско Д`анкония.
"Ако видехте Атлас, гигантът, който държи света на раменете си, ако видехте как стои, с шуртящата по гърдите му кръв, с подгъващи се колене, с ръце, които треперят, но все още се опитват да задържат света горе с последни сили, и колкото по-голямо е усилието, толкова по-тежко притиска светът раменете му – какво бихте му казали?” На неговото "Не знам” отговаря: "Да се отърси и да свие рамене”.
Измъчвани от данъци, права на работниците и всевъзможни пречи на червеното управление, капиталистите решават за пръв път в историята на света да обявят стачка и да оставят страната да се саморазтури.
Именно затова верният превод на заглавието на романа е „Атлас сви рамене“. Идеята на Айн Ранд е, че титанът, който държи небесните сфери, се отдръпва и оставя небето да падне върху останалите. Така на богаташите им писва от тормоза и те изчезват в своята Валхала, оставяйки трудещите се и държавата на произвола на съдбата.
Книгата разбира се свършва с щастлив край, но най-вълнуващата приказка в нея си остава тази за Атлантида.
Алиса Зиновиевна е чувала разни слухове, но не познава лично древногръцката литература, защото навързаните от нея истории са смешно изопачени. На първо място Прометей, който е един от титаните и братче на Атлас, наистина открадва огъня от Олимп и го дава на хората. За кражбата той е наказан сурово от Зевс, който го приковава на скала и го обрича на вечни мъки. Всеки ден лешояд кълве черния му дроб, който през нощта заздравява. Херкулес пронизва птицата със стрела и спасява Прометей от страданията.
Ранд несправедливо обвинява бедните хора – не те, а Зевс, върховният гръмовержец, е наказал титана. Затова няма начин човеците да си приберат хищните птици. Неправдоподобно е и сравнението на Прометей с Джон Голт – егоистът, който си крие ноу-хауто.
Есхил пише, че Прометей е научил хората да строят жилища и да добиват метали, да обработват земята и да строят кораби, изучил ги на на четмо и писмо, да гледат звездите и прочие. Не е известно в замяна титанът да е искал част от акциите в металодобивни и корабостроителни фирми.
На второ място философката оплита два други мита – за Атлантида и за Островите на блажените. Страната, където отиват душите на героите, се управлява от Кронос и там може да попаднеш само ако имаш връзки на Олимп. Но това е съвсем различна локация от Атлантида. Да не говорим, че легендата за Атлас също не съвпада с тази на потъналия остров.
Титанът Атлас също бил наказан от Зевс да държи небето заради участието му в богоборческата революция срещу Олимп. Затова той

не може просто да свие рамене
и да иде да пийне една бира

или да замине на море на Островите на блажените. Все пак Зевс е бог, а не лукова глава или партиен секретар, и думата му на две не бива да се строши. Но хрумването да се сравняват древногръцките титани, които с цената на ужасни страдания, са служили на човечеството, с егоистичните свръхчовеци от Уолстрийт не може да бъде овладяно.
Алиса Зиновиевна набърква горкия Атлас и в друга авантюра. Обвеяната с хиляди легенди Атлантида на практика познаваме единствено от двата диалога на Платон - „Тимей“ и „Критон“. Островът бил притежание на морския бог Посейдон, който се влюбил в местна мома, която му родила първия цар – Атлас. Жителите вдигнали могъщи замъци, чиито стени били построени от червени, бели и черни скали, и били покрити съответно с месинг, калай и други метали. 9 хиляди години преди Платон могъщите атланти тръгнали на война и покорили цялото Средиземноморие чак до Египет. Жителите на острова били честни и трудолюбиви хора, а в „Критон“ философът отделя достатъчно място, за да опише нечуваното им богатство и плодородие. Те живели охолно и щастливо, докато пазели божествената си природа – да пренебрегват богатството и да издигат над него добродетелта.
Но когато божествената им природата се изродила, смесвайки се все повече с човешката, те затънали в разкош, алчност и високомерие. Възмутен от неблагопристойното зрелище, Зевс решил да унищожи атлантите и свикал събрание на боговете на Олимп. Тук ръкописът прекъсва. Атлантида е разрушена от земетресение или потоп „за един ден и една нощ“ от божия гняв.
Затова не е „Остров на блажените“, нито „райска градина“, както си въобразява Ранд, а притча за това как егоизмът и алчността разсипват обществото и държавата. В дните непосредствено преди разрушаването на Атлантида със сигурност са живеели прредците на Джон Голт, които с отблъскващите си черти са си навлекли омразата на Олимп.
Атлантида е мит, който винаги е палил факелите на човешкото знание от Страбон до Франсис Бейкън, но за целите на нашето съчинение ще припомним употребата му от друга една вещица - Елена Петровна Блаватска.
В създадената от нея расова теория островът, най-вероятно измислен от Платон, има централно значение – там е живяла петата коренна раса – атлантите. Те са можели да хвърчат във въздуха и да вършат всякакви чудеса, построили дори пирамидите в Египет. Но почнали да злоупотребяват с вълшебствата и затова Атлантида била разрушена. Няколко царски семейства били спасени от острова и дали началото на петата раса – нашата.
Покръстената на Хималаите създателка на теософията я нарекла „арийска“ - и името не е случайно. Окултната расова теория проникнала дълбоко в езотеричните кръгове в Германия като обществото „Туле“, „Germanenorden“ и именно в техните епруветки беше дестилирана новата езическа религия, която Хитлер наложи с кръв на половината свят.
Юлиус Евола нарече тази раса „атланти“ и „хиперборейци“, докато Алфред Розенберг, главният жрец на нацизма, настояваше, че „нордическо-атлантическа“ и „арийско-нордическа“. Та тази велика раса била основана от оцелели жители на Атлантида, хвърчащи свръхчовеци – всичките руси със сини очи.
Най-забележителното постижение на „Атлас сви рамене“ е параболата на полета – от поставения на пиедестал рационален разум

в лепкавите обятия на
булевардния окултизъм

Героизираният от Алиса Зиновиевна бакалин се разгръща едновременно като чорбаджия, титан и свръхчовек, и се заселва в секретен рай заедно с други егоистични съвършенства. В тяхно отсъствие пък светът се сгромолясва.
Романът за милионерите от Атлантида има един друг пласт, където е скрит ключа към цялото творчество на Айн Ранд - нейният най-съкровен идеал.
В началото на повествованието когато Дагни още търси мистериозния спасител, забелязва, че всички негови авери пушат цигарки със знака на долара. После вижда, че над тайната долина на магнатите се извисява герб - еднометров доларов знак от злато. Жителите са обвързани с клетва за себичност, а единствената забранена дума в милионерския рай е „давам“.
Един от героичните индустриалци обяснява на момата:
„Вие знаете, че Съединените щати са единствената страна, която използва собствена монограма като символ на порочност. Това е единствената държава, където парите са служили за символ на правото на човека върху собствения му разум, труд, живот, щастие – върху самия него. Ако по сегашните разбирания на света доларът е зло, ако е повод да ни проклинат, то ние, поклонниците и създателите на долара приемаме проклятието на този свят. Ние предпочитаме да носим знака на долара на челата си и го носим гордо, като символ на благородство, символ, за който сме готови да живеем, и ако е нужно, да умрем“.
Сградите, из които Джон Голт развежда Дагни, също имат на покривите и фасадите си логото на зелената валута. Тази гледка вдъхновява корпоративната шефка и по едно време тя се разчуруликва: „Доларът стоеше над града като герб, фирмен знак, като фар, и подобно на отражател, ловеше лъчите на слънцето, разсейваше ги във въздуха над покривите като небесна благодат“...
Голт е четата му планират да издигнат този символ като знаме на битката си за чист и свят капитализъм.
Друг от героите – милионерско синче, пък изнася най-поетичната апология на мангизите, която съм срещал в световната литература. „Питате кое е най-голямото постижение на американците? Смятам, че хората в тази страна

са измислили израза „да правиш пари“

На нито един език, у нито един народ по света не се среща това словосъчетание. Изразът „да правиш пари“ е станал основа на новия морал за тази част от човечеството. Докато не разберете, че парите са коренът на доброто, вие ще се саморазрушавате. Когато парите престанат да бъдат инструмент в отношенията между хората, в такъв инструмент се превръщат самите хора - в ръцете на други хора. Кръв, камшик, оръжие или долар? Избирайте!“
Най-поразителен си мен си остава краят на „Атлас сви рамене“. Социализмът в щатите е рухнал морално и стопански, бедстващите хора и властта са паднали в краката на атланта – Джон Голт, и го молят да спре да стачкува и да ги спаси.
«Голт и Дагни се разхождат под светлината на звездите. Сетне Голт спира и поглежда в далечината отвъд планините.„Пътят е чист” – казва той. „Връщаме се обратно в света.”
Той вдига ръка и, като благословия, изписва в пространството знака на долара“.
Смисълът на тази нова благословия ни се изяснява от друга мъдрост по-напред в повествованието:
„Кръстът е символ на мъчения. Предпочитам знака на долара – символ на свободната търговия и свободния разум“.

Айн Ранд: Нищетата на егоизма – I част

2012-01-02T13:05:00.000-08:00

Доживях и философия, която смята, че човек за човека е бакалин

Съдът ще бъде справедлив
и ще накаже всеки жив.
Виж Айн Ранд как крещи,
в казана, нека, нека ври!

/по мотиви на Д. Воев/

Старите равини ни учеха, че ако женска ръка пипне Тората, сиреч Петокнижието, свещената книга трябва да се изгори. Спомних си тяхното предупреждение, докато прелиствах съчиненията на Алиса Зиновиевна Розенбаум, известна на света като Айн Ранд. Представих си, че ако някой неин дядо – равин, имаше съмнителната чест да прочете „Атлас сви рамене“, щеше да хване първия самолет за Америка, да прибере внучката си и да й нашари задника с пръчката.
Такива книги подриват правотата на усилията ни за ограмотяване на жените и борбата за тяхното равноправие през последните няколко века.
Ранд прави с философията същото, което „Cosmopolitan“ прави с романтиката, а Дан Браун – с Христос. Превръща го в нелепа карикатура и пародия.
Алиса Зиновиевна се ражда в Петербург през 1905 г. в семейството на руски евреи. Когато е на 12 години избухва Октомврийската революция и новата власт конфискува аптеката на нейния баща. В тези смутни времена семейството бяга в Крим, после се връща в столицата, където девойката сколасва да се изучи във Факултета по социална педагогика на Петроградския държавен университет.
През 1926 г. след известни премеждия успява да доплува до обетованата земя – Америка. За три-четири десетилетия там Айн Ранд се превръща във водещо философско светило. Книгите й досега не престават да бият рекорди по продажби, а сред поклонниците на измислената от нея доктрина „обективизъм“ са Алън Грийнспан, Хилъри Клинтън и „Чаеното парти“. Критиците обясняват зашеметяващия успех с рецептата на Алиса Зиновиевна – миш-маш от философски роман и дневници на червените обувки.
Избягалото от империята на злото /Сталинска Русия/ девойче впечатлява с романите си „Ние, живите“ - посветен на ужасите на болшевизма, но публиката пада в краката й след написването на антиутопиите „Химн“ /1936 г./, „Изворът“ /1943 г./ и „Атлас сви рамене“ /1957 г./
Всичко това тя пише под приетия псевдоним Айн Ранд, новото си фамилно име взима от марка пишещи машини. До средата на 60-те крие истинското си име поради опасения, че роднините й в СССР могат да си изпатят от комунистическите власти заради нейните писания.
Айн Ранд наистина

прави революция в литературата –

за пръв път като романтични герои тя извайва образите на финансови акули, инженери и индустриалци. Едрите магнати в нейните романи проповядват принципите на обективизма, които накратко са:

Главната житейска задача на човека е да преследва личното си щастие, да не жертва себе си за другите хора и да не иска жертви от тях.
Капитализмът е най-върховното достижение на човечеството, а банкерите и индустриалците са основата на всеобщото щастие и разцвет.
Единствената задача на държавата е осигуряването на неприкосновеността на частната собственост и човешките права. Всичко останало е узурпация на властта.
Религия, Бог, алтруизъм, колективизъм, саможертва, беззаветно служене, мистицизъм и интуиция – това са най-злите врагове на свободния човек, безнравствени препятствия по пътя към светлото бъдеще.

Алиса Зиновиевна е убедена, че човекът не живее като животните – само посредством инстинктите си. „Той не може да задоволи и най-простите си физически нужди без процеса на мислене. Мисленето му е нужно, за да разбере как да сади и отглежда своята храна или как да си направи оръжие за лов. Рационалният ум не работи по принуда, той не подчинява възприятията си на каквито и да е заповеди, нареждания и ограничения. Той не жертва своите знания заради каквито и да било мнения, заплахи, планове или пожелания".
Веднъж убедила ни, че „хомо сапиенс“ притежава нужния акъл, философката поставя централния въпрос пред рационалния човек – дали е независима личност, която се разпорежда със своето тяло, разум, живот, работа – или пък е собственост на племето /държавата, обществото, колектива/, което може да се разпорежда с него по свое усмотрение, да му налага убеждения, да предписва житейския му път, да контролира неговата дейност и да конфискува плодовете на труда му? Има ли човек право да съществува сам за себе си, или е роден в окови, като крепостен който е длъжен постоянно да откупува живота си, като служи на племето?
Отговорът е изцяло положителен – човек трябва да живее сам за себе си, но в миналото това и било неосъществимо допреди възникването на идеалното общество за „добродетелта на егоизма“ - капитализмът.
За Ранд моралното оправдание на капитализма се състои в това, че е единствената система, която съответства на рационалната природа на човека и че капитализмът защитава пребиваването на човека именно като човек, а неговият основополагащ принцип е справедливостта.
Тя посочва, че всички предишни политически системи са били израз на алтруистична и колективистка етика, а общата им черта е, че обществото стои над законите на морала. По този начин всички тези системи са били са примери за неморални общества. Най-великото революционно постижение на САЩ е подчинението на обществото на моралните закони. Принципът на личните права на човека е позволил да се разпростре моралът върху цялата социална система, този принцип е ограничил властта на държавата, защитил е личността от стадната сила на колектива и е накарал всички да се подчиняват на силата на закона. Съединените щати

станали първото морално общество в историята

Всички предишни строеве са разглеждали човека като жертвено средство за постигане на други цели, а обществото – като самоцел. САЩ са приели човека като самоцел, а обществото - като средство за постигане на мирно, доброволно, уредено съжителство на индивиди.
Преди Америка Алиса Зиновиевна не вижда нищо положително да е блеснало върху небосклона на човешката история. „Капитализмът не може да вирее в култура, в която властват мистицизъм и алтруизъм, дихотомията душа – тяло и племенната гледна точка“, категорична е тя.
„Свещеното право на кралете – ето я политическата теория на алтруистичната и колективистка етика, а формулата „Глас народен - глас божи“ лежи в основата на мистическата и социална етика. Доказателство за това е теокрацията в Египет /фараона като въплъщение на Бог/, неограничената власт на мнозинството или демокрация в Атина, могъщата държава на Римските императори, инквизицията в късното Средновековие, държавата на всеобщото благоденствие в Бисмаркова Прусия, газовите камери във фашистка Германия, касапницата в Съветския съюз. Всички тези държави и общества са в кюпа на племенното, колективистичното, алтруистичното и мистичното начало.
Да не говорим, че вършат ужасни неща – "всяка политическа сила, която се стреми да пороби нацията, всяка реална или потенциална диктатура, има нужда от наличието на малцинство, което да превърне в символ на злото, в „козел на отпущението“, върху който хвърлят цялата вина за неуспехите на нацията и използват за оправдание на диктаторските си кроежи". „В Съветска Русия

козел на отпущението е била буржоазията,
в нацистка Германия – евреите,

в Америка – бизнесмените”, обяснява един от нейните литературни персонажи.
Айн Ранд вижда два свята, единият от които, разбира се, е излишен. Човечеството се намира на кръстопът и създателката на обективизма предлага да изберем между осите „разум-индивидуализъм-капитализъм” или “мистицизъм-алтруизъм-колективизъм”.
Разумът, подчертава тя, е единственото оръдие на познанието и единственото ръководство за действие. „Аз създадох нов морален закон, който досега се смяташе за невъзможен. Морал, основан не върху вярата, не върху прищевките на властниците, не върху чувствата, не върху насилнически закон - мистичен или обществен, а върху разума“, обяснява Ранд в свое интервю.
Из капиталистическия рай на Америка се пръква нов човешки вид.
„Символът на човешките взаимоотношения, моралният символ на уважението между разумните същества – това е търговецът. Ние, живеещите в системата на ценностите, сме търговци по същност и по дух. Търговецът заработва, това, което получава, той нищо не раздава и не взима незаслужено. Търговецът не предава тялото си на саможертва, а душата си на милостиня”.
Затова и Ранд утвърждава егоизма като добродетел, а човекът като цел сам за себе си. Нейният наследник Леонард Пейкофф /вероятно във вените му тече и българска кръв/ подчертава този постулат с афоризма: „Обичай своето его като самия себе си“.
Този изразителен индивидуализъм може да се срещне в романа „Химн“, където главният герой проповядва следното: “Аз не съм средство за постигането на чуждите цели, Не служа на ничии желания. Няма да дам своите богатства, тях не ги разделям с никого. Аз не съм длъжен пред своите събратя, и те нямат дълг към мен. Не моля никого да живее заради мен, но и самият аз живея заради себе си. Думата „ние“ хората могат да употребяват, само когато поискат, но с голяма предпазливост. И никога тази дума не бива да е главна в душата на човек, защото, след като ни завладее, тази дума се превръща в чудовище, коренът на злото на земята, коренът на мъченията на човек от човека, и на нечувани лъжи. Думата „ние“ е като гипсово корито, отлято върху хората. То спира, вкаменява и разрушава всичко наоколо.
Но аз приключих с тази пагубна вяра. Приключих с чудовището „ние“ - думата на робството, грабежа, нещастието, фалша и срама. И ето виждам лицето на бога и го възнасям над земята. Богът, който човек търсеше откакто хората съществуват. Този бог ни дава радост, мир и гордост.

Ето го бога - „Аз“

Като начало може да се каже, че Алиса Зиновиевна разглежда историческите факти доста недъгаво. Според нея същността на европейската идея за освобождение през столетията се свежда до това, че човек от роб на абсолютистката държава, въплътена от монарха, се превръща в роб на абсолютистката държава, въплътена в народа. Пълната зависимост от вожда на племето се превръща в зависимост от самото племе.
Ранд може да не е внимавала на лекциите във факултета по социална педагогика в Петроград, но има доста изкривена представа за битката за човешки и граждански. Тя изглежда е опущила Магна харта, Холандската и Славната английска революции, които далеч преди янките решават тези въпроси.
През 1787 г. Конвентът приема Конституция на САЩ, която започва с думите: „Ние народът на Съединените Американски щати“. Не започва с встъплението „Аз, Джордж Вашингтон“ или пък „Аз, Джеймс Мадисън“. Бащите-основатели също така посочват като една от целите на Конституцията допринасянето за всеобщото благоденствие, а не това всеки сам да си гледа кефа.
Изобщо подходът да се турят в един кюп Сталин, Хитлер, древните Атина и Рим, наред със Средновековните държави и викторианска Англия е изключително самобитен. Както и съждението, че на едни и същи мъки били подложени буржоата в съветска Русия, евреите в Германия и бизнесмените – в Америка
Това е все едно някой български историк да каже, че управлението на Вълко Червенков и на Борис I през IX век са едно и също. И при двата режима имаме колективизъм, алтруизъм и подчинение на вожда на племето. Единствено религиозните системи са различни – покръстване в християнството и пръскане с вода срещу покръстване в комунистическия култ към личността.
Преди да решим дали гледището за човека на Алиса Зиновивна е правилно или грешно, ще отбележим, че е сиромашко и скучно занимание да си „хомо сапиенс“ в светлината на обективизма. В рамките на материалистичната доктрина човекът е една еволюирала маймуна, която се различава от останалия животски свят по това, че има разум и действа прагматично. Спорен Ранд той се намира някъде

по пътя между шимпанзето и свръхчовека

И ако в различните традиции човекът е бил двукрако същество без перушина, мяра за всички неща, Божий образ, листо, поникнало върху безсъзнателното дърво на материята, то в обективизма той е магазинер. Ако от древния Рим ни е останала поговорката „Homus homini lupus est“ /„Човек за човека е вълк“/, а християнството го обръща на „Човек за човека е брат“, то сега става „Човек за човека е бакалин“. По безнадеждност може да я бие единствено символ-веруюто на екзистенциалистите „Адът – това са другите“.
Тази семпла философия, представяща човека като напреднала маймуна, която може да върти успешна търговия, да купува и продава, да пресмята безупречно рационалния си интерес - очевидно напълно задоволява търсенията на милионите почитатели на обективизма. Тя обаче не казва нищо за останалите измерения на човешкото същество - надеждата, куража, поезията, любовта, патриотизма, инициативата – всичко присъщо на човека.
Прагматизмът е част от човешките нужди, а една от първите човешки нужди е да не останеш само прагматик.
Всъщност обожествяването на собственото „аз“-а и вътрешния разум е възможно най-непретенциозната и безопасната от всички ереси. Опасността е преди всичко за здравомислието на този,който я изповядва.
„Съществува скептицизъм, по-ужасен от основания на идеята, че всичко произлиза от материята, пише лорд Честертън в книга си „Вечният човек“. Има го скептика, който вярва, че всичко произлиза от него. Не се съмнява в съществуването на ангелите и дяволите, а в съществуването на хората и кравите. Възприема собствените си приятели,като митология, съчинена от самия него. Счита се за създател на собствените си родители. В тази ужасяваща безсмислица се крие нещо много привлекателно за някак мистичния егоизъм на съвремието.
Поклонниците на свръхчовека, които го търсят застанали пред огледалото, писателите, стремящи се да оставят не живот за света, а отпечатък от себе си – всички тези хора са само на крачка от ужасяващата пустота. Обикновеният човек винаги е бил разумен, защото винаги е бил мистик. Той е допуснал до себе си полумрака. Единият му крак винаги е бил на земята, а другият – в света на приказките. Винаги си е позволявал свободата да се съмнява в боговете си, но /за разлика от днешния агностик/ си е позволявал и свободата да вярва в тях“.
В отричането си на колектива Айн Ранд залита към краен индивидуализъм, непознат на предишните философски и обществени търсения. От историята не можем да почерпим други примери, освен че хората винаги са били стадни същества. Докъдето назад е успяла да надникне науката, се вижда, че човекът създавал семейство, винаги живял сред общност от себеподобни /род, племе, село, град, държава/, която е имала някакви свои закони. Може колективизмът наистина да е атавистична останка от маймунското не минало, но никъде не са се срещали индивиди, които живеят сами за себе си. Изключение правят единствено немногобройните отшелници и мистици, които понякога са имали навика да бягат в пустини и пещери.
Допреди Айн Ранд всички философски, религиозни и политически доктрини са считали добруването на общността за основна добродетел – защита от врагове, общи усилия по изхранването, взаимопомощ и увеличаване на богатството, спазване на правилата, били са заедно по богослужения и празници.
Откакто е известно да има човечество, срещаме и религиозните култове, които обединяват човешките създания, служат за извор на морални устои, табута и забрани, права и системи на управление.
Ако човекът природа винаги е бил коравосърдечен бакалин, то тогава гърците нямаше да тръгнат на война срещу Троя,

за да си възвърнат най-хубавата жена на света,

а щяха да си гледат кефа и търговията – да си потърсят друга миска, да махнат с ръка и да забравят. И тогава един слепец – Омир, едва ли щеше да се вдъхнови достатъчно, че да съчини „Илиада“ и да възпее как ахейците си броят жълтиците и сключват най-изгодните сделки, докато Елена мета гюбеци пред Парис. Тогава първата поема в историята на нашия западен свят нямаше да бъде написана, а може би изобщо нямаше да бъдем способни на постъпки, които биха си стрували стихоплетстването.
Шескпир едва ли би седнал да съчинява „Ромео и Жулиета“ - историята за една любов по-могъща и вълнуваща от живота и смъртта, ако му се налагаше да описва първоначалнтото натрупване на капитала от родовете Монтеки и Капулети. Дали щеше да ни остави и монолог от Хамлет, който започва да с думите „Да купуваш или да продаваш – туй е въпросът”.
Мойсей, който е бил любимец в двора на фараона, едва ли щеше да се втурне да освобождава избрания народ и да го прецака 40 години да върти кръгчета из пустинята, само защото някакъв храст се подпалил и невидим глас почнал да му говори строго. Старозаветният пророк щеше да открие фирма за наемане на персонал за строежа на храмовете и пирамидите на египетските аристократи и да трупа състояние, вместо да се хаби да превръща реките в кръв или да разцепва морето. Защо да досажда на народеца с Десетте заповеди, които пък изобщо не съвпадат с тези на Алиса Зиновиевна, като можеше да вземе на ръце и да носи Златния телец, божеството, което си направиха израилтяните в негово отсъствие?
Христос също

нямаше да пъди търговците пред храма,

а щеше тихомълком да разпъне още една сергия на атрактивно място в близост до „светая светих“. Защо му е да храни хиляди бедняци с риби и хляб, като можеше да отвори дюкян за рибни деликатеси и фурна. А пък фокусът с превръщането на водата във вино на сватбата в Кана Галилейска можеше да му донесе страхотни печалби, понеже тогава не са пиели по-малко от сега.
Мохамед наистина бил търговец, докато ангелът не му казал наредил да излезе от пещерата Хира, да въведе народа си в единобожието и да разруши езическите капища. Синът на Мека не е можел отново да се върне към керванджийството след идването на Гавраил, за да продължи да следва обичайния бизнесплан и да гони личното си щастие. Тези божии хора не са били дорасли до „добродетелта на егоизма” и заради ирационалните им действия Алиса Зиновиевна би ги определила като «подчовеци».
Какво да кажем за борците за свобода и социални правдини, с които е пълна и българската национална история?! Христо Ботев си остава в кръчмата, но дори вече не вдига тостове и не се зъби на султана и чорбаджиите, а подхваща дребно абаджийско предприятие.
Левски също вместо да рекетира тогавашните бизнесмени да дават пари за Революцията и Освобождението, можеше да отвори хан и да дава консултации по успешни пазарни маркетингови стратегии. Паисий сигурно щеше да напише: “О, неразумний юроде,

поради что се срамиш
да се наречеш лихварин?

след което атонският монах щеше самичък да се засрами и да отвори заложна къща, вместо да тъне в мистичен унес в светогорската си килия. Ако всеки от тях беше в плен на егоизма си и си гледаше кефа, нямаше да му хрумне да се занимава с неефективни и опасни дейности, които освен със загуба на пари могат да приключат на кладата, на бесилото или с куршум в челото, както неведнъж се е случвало.
Ако философката беше права и човешката природа почиваше изцяло върху рационалния разум и пазарния морал, щяхме да живеем в свят, който чете единствено счетоводни баланси, борсови рейтинги и учебници по маркетинг.
Защо подобна плоска завръзка се радва на стълпотворение от рандовци? Може би защото за пръв път в големите градове по света и в техните елитни квартали и финансови центрове се е народила нова каста от отчуждени от света чорбаджии, висши чиновници, мениджъри, и борсови спекуланти. Единствено тази нова човешка порода е способна да намери утеха в изповядването на нелеп индивидуализъм и самолюбие, да се кланя на заповедите на собствения ум.
Възпяването на абсолютната свобода на богаташ, отвързан от всякакви земни и небесни връзки, въжета и яреми, не е химн на свободата. Освобождаването, което Айн Ранд, ни предлага, не е лек. Това е халюциноген за разглезени единаци, подобно на амфетамините, с които философката яко се е друсала трийсетина години. Човек може и да обича себе си, но едва ли се влюбва в себе си. Трябва да му е доста скучно, ако го прави.
Когато човек е сам за себе си, той наистина е свободен от всичко и от всички, а тогава за чий х.. му е свободата? Свободата може да съществува само при положение, че си заобиколен от себеподобни, упражнява се между хората. Какъв е смисълът да я опитваш спрямо дърветата и дивите зверове? Крайбрежното свлачище няма да се съобрази с неприкосновеното ти право на лична собственост, и най-вероятно ще отнесе лятната ти вила навътре в морето без да е питало стопанина. Разярената мечка едва ли ще се съобрази с правото ти на живот, защото може би не е чела Американската конституция.
Свободата има смисъл само, когато е споделена ценност за едно общество, за някакво „ние“, между някакво "аз" и другите.
Затова и реещият се във висините и затворените комплекси свръхчовек осъзнава, че всъщност успешно се е освободил от самата свобода, както е на път да се освободи и от всичко останало човешко в себе си. Обективизмът логически води до пълноценна самоизолация, при която човек се вълнува само от себе си, и отвръща поглед от обществените и държавните постижения и проблеми, от радостите и скърбите на околните. Това е предателство към цялата традиция – не само към миналото и дедите, но и към бъдещето и децата. /Ранд не е имала щастието да бъде майка./
Подобна нагласа у нас шеговито изрази покойният Батето с максимата: „Колега, не ме занимавай с глупости!“ Дори да има човешки вид, който живее по каноните на рандианството, съм убеден, че ще да е доста саката разновидност на „хомо сапиенс“. Свободната мисъл изчерпа въпросите си и

накрая постави под въпрос самата себе си

Първият роман на Ранд - „Ние, живите“, печели читатели със стилното описание на ужасите на тоталната командно-бюрократична държава в СССР, от която тя е духнала. За мнозина нейният основен патос е насочен срещу призрака на комунизма и раните, нанесени от „Новия курс“ на Рузвелт, който им се струва най-стръмният възможен завой наляво.
Настина някои модерни революционери от социалистическата школа, макар също подобно на Ранд да са атеисти, всички са непоправими колективисти и поради това за нея са заблудени овци. Те воюват в името на принципи като свободата, равенството и братството, борят се за социална справедливост, напират за права на робите и експлоатираните /и жените/, тръбят за грижа за слабия и настояват за солидарност с бедните и малцинствата. В по-ново време те са ни натрапили социалната държава, с каквито е пълна Европа.
Според рандовците държавата трябва да бъде сведена до „нощен пазач“ и правосъдие, без да се затормозява с излишни дейности като здравеопазване, образование, пенсии, социални дейности, спорт, култура, гражданска защита, строителство на обществени сгради, инфраструктура... Държавата трябва напълно да се отдели от стопанството, така както се е отделила от църквата.
Държавата на Алиса е напълно противоположна не само на европейската социалдемократическа линия, но и на програмите на почти всички десни партии в ЕС. Никой от тях не предлага да закрие почти цялата държава, и да обещае пълно бягство от задълженията, колкото и жестоки съкращения в бюджета да се налага да направят в кризата.
Айн Ранд настоява, че за разлика от социализма, капитализмът няма свое морално оправдание и систематизирана философска и морална, каквито тя претендира, че е съчинила. При по-внимателен прочит на нейните творби, и особено на романа „Атлас сви рамене“, обаче се вижда, че нейните бесове я дърпат в по-друга посока...

“Атака” се топи капка по капка

2011-12-23T06:53:00.000-08:00

Сидеров не може да овладее партийната криза, избухнала покрай развода с Капка

"Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему." Така Лев Толстой е избрал да започне романа "Ана Каренина". Семейните партии на българска почва също са нещастни по свой неповторим, шумен и зрелищен начин.
Разтрогването на брачните отношения между Волен и Капка Сидерови върви по познатия отпреди двайсет години естраден рефрен: "Развод ми дай, и повече не ме мъчи. Вземи панелите, трабанта, но въздухът ми остави."
В първо действие на националистическата сапунка кумът (Валери Симеонов) си взе кабеларката СКАТ, а сега виждаме, че изоставената съпруга си тръгва от (партийната къща) дом с половината депутати и двамата членове на Европарламента.
Парламентарната група на Сидеров виси на косъм и следващият народeн избраник, който хлопне вратата от външната страна,
практически ще закрие фракцията

В разгара на пръсването на питомците му лидерът на "Атака" реши да хвърли на ГЕРБ вината за промененото си семейно положение и размириците на "Врабча" 1. Откакто започнаха бягствата, поединични и групови, Волен кори депутатите, че му отмъкват субсидията в полза на ГЕРБ и БСП. До оня ден заради първата седморка отцепници партийната каса олекнала с 230 000 лв. за тримесечие, разкри националистическият водач. Ако гледа на народните си представители като ходещи левчета, то скоро може да му прилошее от счетоводния баланс.
Каквито и политически причини да изтъкват героите в сериала, далеч не само ЦРУ и МОСАД са наясно, че в основата на партийното разцепление стоят хлътването на Волен по депутатката Деница Гаджева и разводът му с Капка.
Запитан за скъсването с жена си, пред ТВ7 Сидеров обясни: "Тук въпросът е, че личното не трябва да се превръща в политически инструмент. Тоест, когато ти си лично обиден или засегнат от някого, в случая от мен, да
не го превръщаш
в линия на унищожение
и линия на деструкция, линия на разграждане, на удари, само и само защото си обиден на някого." Лидерът на "Атака" косвено призна, че всички беди, които го преследват във вътрешнопартиен план, идват от страна на бившата г-жа Сидерова. И че нейните наранени чувства са на път да направят на пух и прах стройната му, пременена в черни кожени дрехи чета.
"Врагът в моето легло" винаги е най-опасният. Особено когато се отнася за човек, който познава всичките му слаби места и по съвместителство е най-четената писателка на окултни трилъри за Орфей, Ванга и Вера Кочовска.
Има нещо много романтично в идеята цяла политическа сила да бъде разтурена
заради една изпепеляваща любов
дори и с цената на това, да ти отрежат милиони от партийната субсидия и да останеш извън следващия парламент.
Големият проблем на понасящия тежки крошета от ревност Волен Сидеров е неспособността му да овладее кризата в партийните редици. Загубата на самообладание, затварянето му във все по-тесен кръг от доверени хора и грубото отношение към съпартийците го тласкат в опасна спирала. Един ден депутати тържествено му се кълнат във вярност, а на следващия напускат и почват да го обиждат на "робовладелец".
На фона на разгръщащата се семейна драма трябва да гледаме положителното, както ни съветваше царят.
Сидеров може с лекота да компенсира намалената субсидия, като продаде за седемцифрена сума в зелено телевизионните права за атакистката "Ромео и Жулиета" на Холивуд. Публиката вече се е строила в парламента с пуканки на първите редове и тръпне в очакване на финалната развръзка. Дали след като вземе панелите, трабанта и групата - изоставената съпруга ще му остави поне партията и въздуха...

Бойко, Моисей и небесната лъчезарна простота

2011-12-19T04:51:00.000-08:00

Отговор на статията на Иво Атанасов „Гори къпиновият храст на българския Моисей“

„Който има очи, ще види, че в огъня са не просто няколко дузини коли. Гори къпиновият храст на българския Моисей. Всевишният му подсказва, че вече мнозина не го искат за водач. Дано посланието бъде разбрано правилно“.
Този вехтозаветно издържан извод на Иво Атанасов от „Гори къпиновият храст на българския Моисей“ ме хвърли в тъча. И понеже виждам смесица от богохулство и невежество, съм предизвикан отново да вляза в полемика с уважавания от мен публицист и политик от БСП.
На първо място смятам, че винаги когато автор използва примери и образи от свещените книги и древните поети, рискува да изпадне в неловка ситуация. Самият аз съм го правил десетки пъти в набързо написани коментари и чак впоследствие, когато е късно и вестникарското мастило е изсъхнало, си давам сметка, че съм подвел и себе си и читателя с някой ярък, но коварен лаф от типа на „ябълката на раздора“, „осанна“ и „разпни го“, „троянски кон“... Например когато се подхвърля, че целувката на Доган е юдинска, следва да се замислим дали Калфин ни прилича на Иисус.
За втори път виждам някой да сравнява български министър-председател с Моисей. Сефтето удари Филип Димитров през 1992 г. Тогава той се оплете в два сюжета, засягащи първия пророк на единобожието.
Синият премиер тържествено изтърси пред разлюляните граждани на републиката, че ще ги изведе от пустинята, както бил сторил навремето батко му Моисей. Втората алюзия с бестеселъра „Изход" от сериала „Вехт завет“, която Ф.Д. извади, е, че българският народ е осъден 40 години да се лута в пустинята, подобно на древните юдеи, които се въртели в кръг, докато не умре и последният, който помни робството. Едва следващото поколение стигнало Ханаан - обетованата земя.
Очевидно е, че някогашният лидер СДС се е запознавал с богословието от

някоя брошурка от „Библиотека за атеиста“

В противен случай, ако искаше да пунтира Моисей, Филип Димитров нямаше да набърква песъчинките. Можеше да обещае, че „ще изведе българите от Египет“. Защото в писанието е казано:
„Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството“ /Второзаконие 5:6/.
На второ място Господ наказва своя народ да се мотае в пустинята по причина, коренно различна от кошмарните спомени за игото. Точно преди да стигне Ханаан част от юдеите вдигат стачка и искат да си ходят обратно при фараона.
Моисей и Аарон се опитват да отклонят Божия гняв, но Всевишният им казва:
„Всички, които видяха славата Ми и личбите Ми, що извърших в Египет и в пустинята, и Ме изкушаваха вече десет пъти, и не слушаха гласа Ми, няма да видят земята, която съм с клетва обещал на бащите им. Всички, които Ме огорчаваха, няма да я видят“. /Числа 22:22-23/ Демек Началникът ги наказва за неверието им, а не ги върти като пумпали из пясъците, докато забравят робството.
Иво Атанасов поне в началото на сравнителния портрет между Моисей и Бойко е по-прецизен. „Моисей води народа си из пустинята 40 години, а нашенският му аналог е готов и по-дълго да ни държи в нея. Моисей храни народа си с манна небесна, а ние при жалките си доходи също разчитаме нещо да ни падне от небето“.
Тук е важно да уточним, че никъде в статията Атанасов не го нарича „пророк“, за него Моисей е просто „водач“ на древните евреи. Любопитно е също, че на някои места Бог е написан с малка буква. Налага се да изясним нещо – в трилъра Вехтия завет, а също и в Новия, че и в Корана, главният персонаж е Господ. Съответно Йехова, съответно Господ Бог Иисус Христос, съответно Аллах. Това е особеност и на трите монотеистични религии, и е добре да не се изпуска от внимание.
Опитвам се да намекна, че не Моисей храни народа си с манната небесна, Главният Готвач и Кухнята следва да се твърдят на друго място.
Когато израилевите синове ги подгонил гладът, Господ викнал Своя пророк и Му рекъл: „Ето, ще направя да вали хляб от небето, и нека народът излиза всеки ден и събира, колкото му е потребно за през деня, за да го изпитам, ще постъпва ли по Моя закон, или не“. /„Изход“ 16:4/
Израилевият дом нарече тоя хляб с име: манна. Тя беше като кориандрово семе, бяла, а на вкус като медена питка.
Нататък Иво Атанасов пише: „Моисей разделя морето на две, за да могат евреите да го прекосят сухи, а нашият се

заканва да асфалтира дори лунната пътека.

Евреите възторжено благодарят на водача си, а премиерът очаква от нас същото“.
За негово разочарование водното огледало в Червено море също не е заслуга на „водача“. Просто когато израилевите чада си тръгват от Египет фараонът почва да ги преследва и армията му ги докопва на брега на морето. Тогава отново Главният Дизайнер на Вселената се обръща към Своя пратеник с думите:
„Що викаш към Мене? Кажи на Израилевите синове да вървят, а ти вдигни тоягата си, и простри ръката си над морето, и раздели го, и ще минат Израилевите синове презсред морето по сухо.“ /Изход 14:15-16/
После докато войската на фараона ги гонела Господ и Моисей повторили жеста и морето се затворило и издавило египетските бойци.
Иво Атанасов поставя и въпроса за общия диктаторски нрав на Бойко и автора на Петокнижието. „В един момент евреите са разколебани от трудностите, искат да се върнат в Египет. Част от тях дори вдигат въстание, не искат повече да бъдат водени от Моисей. Той ги наказва жестоко и ги задължава още няколко десетилетия да обикалят в пустинята. Нашият лидер също овладява мисленето на хората чрез насаждане на страх. Плаши ги, че ако не приемат реформата му, ще се върне предишната власт и тогава жестоко ще съжаляват“, пише публицистът.
Първо да уточним, че става дума за

поредица от революционни обстановки

срещу Моисей. Първата се разгръща в подножието на Синай, докато Моисей е на рандеву с Йехова на върха на планината.
„Когато народът видя, че Моисей се забави да слезе от планината, събра се при Аарона и му рече: стани и направи ни бог, който да върви пред нас, понеже не знаем, какво стана с тоя човек - с Моисея, който ни изведе от Египетската земя. Аарон им каза: извадете златните обеци от ушите на жените си, на синовете си и на дъщерите си, и ми ги донесете“. /Изход 32:1-2/
Първосвещеникът излива златен телец, на който народът да се кланя.
Когато Господ научава какви ги върши любимият му народ, се ядосва не на шега и споделя с Моисей, че има сериозното намерение да ги изтреби. А пророкът започнал да Го моли:
„Да се не разпалва, Господи, гневът Ти против Твоя народ, който Ти изведе от Египетската земя с велика сила и с твърда ръка, за да не кажат египтяни: за зло ги изведе Той, за да ги убие в планините и да ги изтреби от лицето на земята; отвърни разпаления Си гняв и отмени погубването на Твоя народ“. /Изход 32:11-12/
После старозаветният Бойко Борисов слиза при отклонилите се от вярата и от яд чупи каменните плочи със Завета. Изгаря в огъня златния телец, а прахта сипва във вода дава на хората да пият. Свещенослужителите избиват три хиляди души, които се кланяли на бога от злато.
Друго въстание се вдига, когато на електората му писва да яде манната и почва да копнее за мръвка. Господ им праща пъдпъдъци да се облажат.
По-горе в пасажа за Ф.Д. уточнихме, че те са наказани от Господ да бродят 40 години в пустинята заради неверието си, а не защото не искат да преизберат Моисей за още един мандат, както внушава Иво Атанасов.

Не е прав и когато обвинява пророка,

че е наказал народа си жестоко. Напротив Моисей отново моли Началника за пощада.
„Прости греха на тоя народ поради голямата Си милост, както си прощавал тоя народ от Египет дотука. И рече Господ (на Моисея): прощавам според думата ти, но жив съм Аз, (и винаги живее името Ми,) и цялата земя е пълна със славата Господня“.
/Второзаконие 14:19-21/
След като е омаскарил като тирани и грубияни нашия Батман и древноюдейския първозаконник, Атанасов тръгва да сравнява десетте Божии заповеди със законите, които ГЕРБ приема напоследък. Не ми е ясно обаче откъде членът на Националния съвет на БСП черпи информация, че пророкът е бил безчовечен сатрап, след като в писанието ясно е посочено:
„А Моисей беше най-кроткият човек между всички човеци на земята“. /Числа 12:3/
Изключително самобитни ми се струват и другите аналогии между

житията на двамата титани

Моисей бил отчуван от щерката на фараона и възмъжал в двора на фараона, а Бате Бойко учил в школата на МВР в Симеоново, което му открило достъп до тайните на системата отвътре.
Разбира се, най-зашеметяващата метафора си остава горящият къпинов храст. Там е работата, че ако човек зърне Божието лице, после не може да остане жив. Затова при запознанството им Йехова се представя като клонки, които пламтят, но не изгарят. И съответно предупреждава Моисей да стои надалеч. Пред израилевите чада Господ се показва като облачен стълб, който стои върху скинията и ги води през деня, и като огнен стълб през нощта.
Веднъж Моисей настоява да му бъде показано Божието лице, но молбата му е отклонена с със загриженост за живота му.
„И каза Господ: ето място при Мене: застани на тая скала. И кога минава славата Ми, Аз ще те туря в пукнатината на скалата и ще те покрия с ръката Си, докле отмина и кога Си сваля ръката, ти ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо (за тебе)“. /Изход 33:22-23/
Като изключим неудобството с размяната на погледи, двамата си говорели като приятели.
Това очевидно е рядка привилегия, защото за другите пророци Господ казва:
„Чуйте Моите думи: ако между вас има пророк Господен, Аз му се откривам във видение, насън говоря с него“. /Числа 12:6/
От редовните срещи на високо равнище

лицето на Моисей започнало да свети

и приближените му се уплашили. Тогава той започнал да слага покривало на главата си, когато ходи при Началника. Прибавям тези подробности, за да нахвърлям допълнителен строителен материал за сравнителния портрет между Бойко Борисов и спасеното от фараонската щерка сираче.
Атанасов може да вкара в употреба и историите с бялата ръка на пророка или пък фокуса с тоягата, която се превръща в змия. Моисей е първият стълб на единобожието и досега не един и двама аматьори са се упражнявали върху него.
Горящата къпина, която не изгаря, е образ, който озарява пътя на хиляди пророци и светци през хилядолетията. И да се приравнява Божието явление с подпалените коли в София е най-малкото проява на лош вкус и оскърбление. Сравнението на божия пратеник с нашенския банкянски аркадаш също ми се струва изключително пошло. Ако тръгнем по пътя на Иво Атанасов, къде ще стигнем - че Сам Господ се е явил на бате Бойко и го е определил за Божи пророк и пратеник? Че лидерът на ГЕРБ е призован да изведе народа си в обетованата земя и да сключи нов Завет? Че има свърши хиляди чудеса и геройства по земите европейски и да засияе славата му навред? Че това е по-голяма тъпотия и от стихчето на оная русенска поетеса, която пожела на Борисов да заблести като "небесна лъчезария”!
Накрая, трябва да изчистя и хвърлената кал - че Моисей бил насилник, диктатор със склонности към полицейщина и изобщо много кофти пич. Компромати срещу него няма да намерите нито във Вехтия завет, нито в Евангелието, нито в Корана. И юдеи, и християни, и мюсюлмани почитат от все сърце Боговидеца, въпреки че Иво Атанасов, изглежда, разполага с други сведения. Аз смятам да се придържам към писанието, където е казано:
„И в Израиля нямаше вече такъв пророк, като Моисея, когото Господ знаеше лице с лице, и по всички личби и чудеса, за които го бе пратил Господ да извърши в Египетската земя над фараона, над всичките му служители и над цялата му земя, и по силната ръка и по големите чудеса, които Моисей извърши пред очите на цял Израил“.
/Второзаконие, 34:10-12/

Властта като мизерен перформанс

2011-11-04T02:48:00.000-07:00

Полубожеството Антон Кутев загуби 4 от 5-те червени общини в Силистра

Някои казват, че гениите се раждат веднъж на столетие. Други пресмятат, че уникалните дарования се пръкват веднъж на 50 милиона души. Мене жокер ми не требе, я го знам - на „Позитано“ 20 гениите се срещат в съотношение 1 към 21.
Нали бе, Кутев?

Неговият неземен талант ми се наби в очите, още когато прочетох статията му „Властта като божествен перформанс“, публикувана на сайта на БСП. Антон Кутев я нарича също „наркотикът на боговете“. „Хубавото на политиката е, че чрез нея човек може да реализира мащабни проекти. С политическата мощ можеш да променяш видимо света на другите. Тази мощ е истинският наркотик на властта“, напътства председателят на Областния съвет на БСП-Силистра. Според него „на българския Олимп, посред жълтите павета, се подвизават няколко десетки „божествени” създания, които практикуват уникалния перформанс - творене на история“. Тези „богове“ имали ясно съзнание за мисията си на политици и били готови да творят ИСТОРИЯ. „Тези хора са от нашата религия“, заключава медийният секретар на партията.
Повърхностният читател би си помислил, че това е самобитен опит за класово делене на хората - на богове и на простосмъртни. Или пък – учредяване на някакъв многобожнически вакхански култ от производител на женски гащи, случайно попаднал в политиката.
Ако за овехтелия Маркс религията бе опиум за народите, то сега ни бе сведено свише, че властта е наркотикът на боговете.
Нали, бе Кутев?
Топлата връзка на червения депутат с древногръцките богове на Олимп находчиво бе уловена от вестник „Труд“, който го кръсти „Червената Касандра“ заради блестящите му врачувания по време на пресконференциите. В бъдещето тъмно той гледа ясно, ама за него не се останали скрити тайни и в паралелната реалност.
Оня ден Антон Кутев пак пророкува: „Абсолютно съм убеден и го казвам най-искрено, че ако това ръководство на БСП си беше подало оставката през 2009 г., сега партията нямаше да е в позицията, която се намира. И нямаше да е в по-добра позиция. Тогава положението щеше да бъде много по-подобно и приличащо на онова, което се случи в десните партии. Ако тогава се бяхме подали на натиска, нито щеше да е ясно дали щеше да има същите резултати, нито щеше да е ясно дали щеше да има една БСП“.
Трудно е да се проумее чалъма на врачуващия областен председател на БСП-Силистра – дали сънува, дали лее куршум, или хвърля боб, или мята карти таро, или гадае по вътрешностите на опечена гугутка.
По отношение на действителността можем да се доверим само на недотам достоверни данни – като резултатите от изборите например.
Нали, бе Кутев?

До оня пет от седемте общини в Силистренска област бяха червени – Силистра, Тутракан, Алфатар, Кайнарджа и Ситово. Областният център цели три мандата се управляваше от Иво Андонов, който първоначално бе издигнат от ПД „Социалдемократи“, впоследствие се явяваше като независим, но така или иначе бе припознат от БСП. За зла беда Андонов реши да скъса с кметската кариера и да се посвети на частния си бизнес.
Затова в Силистра на първия тур кандидатът на Социалистическата партия Тихомир Борачев остана трети – 22,53%. В другия червен бастион – Тутракан номинираният от БСП Иван Чокоев получи 18,09 на сто от гласовете и също не се класира за балотажа. И в двете общини победи ГЕРБ.
В Алфатар червената кандидат-кметица Нели Маринова загуби на втория тур от шефката на ловната дружинка Йорданка Узунска от НДСВ. В община Кайнарджа като че ли беше най-забавно – в началото на юли конференцията на БСП подкрепи кандидатурата на досегашния кмет Любен Сивев. В края на месеца обаче Сивев с фанфари премина в ГЕРБ. До края на септември червената партия така и не съумя да издигне кандидат за кмет в Кайнарджа.
Единственият социалист, който бе избран за общински кмет, е дългодишният управник на Ситово Николай Неделчев. За капак БСП загуби позициите си в селата в Силистренска област и остана едва с петима селски кмета.
Сметките показват, че Позитанската врачка оня ден загуби четири от петте червени общини. Звездите обаче му говорят, че ако Станишев и неговата свита си бяха подали оставките през 2009 г., сега БСП нямаше да я има, щеше да е смачкана и разбита.
Ама боговете на „Позитано“ 20 много сладко са се надрусали...
Нали, бе Кутев?

Калфин няма да се размине с целувка

2011-10-24T13:35:00.000-07:00

За мощната подкрепа, която дава на червени кметове в ключови градове, Доган може да си поиска от БСП и свирка

Когато фактите говорят и боговете мълчат. За идолите това ограничение не се отнася. Истуканите имат свойството да дрънкат врели-некипели по всяко време. Удари часът на истината, а ние не знаем, с изключение на Бойко и Доган, как политическите лидери оценяват резултатите от президентския и местния вот. Кой го вижда като чиста победа /ипон/, сравнителен успех, запазване на позициите, лек спад, затруднено положение, категорична загуба, пълен разгром...
Всички мълчат като симпатизанти на „Хизбулла“, които полицията е хванала да играят карти в мазето на някоя синагога. Затова е време да сложим на масата някои истини. Първата е, че в България са останали всичко на всичко три партии – ГЕРБ, БСП и ДПС.
На останалите политически сили можем с чиста съвест да им поръчаме заупокойна молитва. Все пак местната власт е гръбнакът на всяка партия, а партия с пречупен гръбнак трудно ще оживее.
На раздяла сините взеха от раз досегашните си твърдини – Монтана, Кюстендил и Пазарджик, а пък Найден Зеленогорски е на път да загуби в Плевен. Като цяло влиянието им се свива и до десетина други малки общини. СДС и ДСБ почти са се изпарили в най-големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора.
В НДК Сергей Станишев с тон на оракул се опита да убеди публиката, че червената партия е в подем, а управляващите се сриват. „Факт е, че БСП вдига доверие с над 200 хиляди гласа, може би 250. От 700 000 през 2009 г. до близо 1 млн. избиратели на тези избори, въпреки прогнозите, че няма да се справим и ще изчезнем“, заяви лидерът на Социалистическата партия.
След постъпването на точните данни в ЦИК можем да съобщим, че Станишев лъже. Тези милион гласа са

сбор от гласовете на БСП и ДПС

Иначе Сергей ще трябва да ни обясни чудодейното явление на 2 569 сдружени социалисти в Джебел, 3903 – в Крумовград, 3 192 – в Ардино, 4 545 – в Кирково, 3 368 – в Момчилград, 3 214 – в Черноочене. В последната община президентската двойка на БСП печели 67,31%. Алелуя! Да го сравним с партийния червен вот. В Ардино Социалистическата партия получава – 252 гласа, в Джебел – 275, В Крумовград – 788, в Момчилград – 370, в Кирково – 619 и в Черноочене – 324.
Всъщност, за да получи реалния резултат на Калфин и Данаилов, Станишев трябва да извади между 150 и 250-те хиляди гласа на ДПС от сметката. Румен Петков е математик по образование, би могъл да му помогне. За разкош ще добавим и изчисленията на народния артист проф. Стефан Данаилов в изборната нощ: „Наистина, връщайки се назад през август месец, Ивайло Калфин я имаше, я нямаше 9%, в началото на септември,

малко, завалията, скочи,

извинявайте за думата, той ми е приятел, тази вечер, или тази сутрин се движим към 25-26 процента“.
Но да се върнем към общините – няма да е пресилено да се каже, че след първия тур над левицата е надвиснала сянката на пълната катастрофа.
На комедийното представяне на Георги Кадиев в София смятам да посветя отделно съчинение. В Пловдив кандидат-кметът на БСП Георги Търновалийски, бивш счетоводител на областния партиен шеф Георги Гергов, постигна 9,71%. В доскоро червения Бургас човекът на левицата закова 9,01 на сто от гласовете.
Във Варна досегашният приближен на столетницата градоначалник Кирил Йорданов пристана на Бойко и води убедително след първия тур. Бившият шеф на Общинския съвет Борислав Гуцанов, който се яви от името на БСП, събра само 14.58%.
Друга червена крепост – Благоевград, е на път

да падне заради
разцепен ляв вот

Там срещу официалния кандидат Емил Костадинов излезе общинският съветник Владимир Елезов, чиито конци дърпа Костадин Паскалев.
Яки шамари бяха раздадени в Русе – друг социалистически бастион. Там човекът на БСП не стигна дори до балотаж.
Звездата на вечерта стана кметът на Шумен Красимир Костов, който спечели от раз. Трябва да признаем, че без гласовете на ДПС, щеше да види кметския стол, когато си види ушите без огледало.
Други леви кметове, които имат добри шансове за победа, с Денчо Бояджиев в Разград, Владимир Москов в Гоце Делчев и Иван Лебанов във Велинград, но те също могат да видят власт само с изключителната помощ Движението за права и свободи. Красимир Мирев също ще извоюва пореден мандат в Търговище, където е на балотаж срещу ДПС.
Най-силните по мои оценки фигури на левицата в местната власт – кметиците на Перник и на Смолян – Росица Янакиева и Дора Янкова, са почти наравно с конкурентите им от ГЕРБ. Изглежда в красивия родопски град също ще трябва да се целува ръка на Доган за балотажа.
Един от най-силно представилите се социалисти е сегашният кмет на Ловеч Минчо Казанджиев, който има преднина от 6 пункта пред конкурентката си от ГЕРБ. Свеж полъх идва и от Враца, която БСП има реален шанс да си върне. Техният кандидат Николай Иванов, досегашен кмет на Криводол, също води с четири процента пред Петя Аврамова от ГЕРБ. Друга приятна изненада е Сливен, където червеният претендент Кольо Милев, генерал от запаса, изпревари кмета-хулиган Йордан Лечков със 700 гласа.
Нелепо е обаче представянето на кандидатите на БСП в Плевен – 17,24%, Кюстендил – 18,25%, Габрово – 18,63%, Добрич – 15,21%, Монтана – 12,34%, Пазарджик – 13,19%, Стара Загора - 19,05%, Хасково – 6,43%. На тези места партията е трета или четвърта политическа сила.
Идната неделя червените ще трябва да се разделят и с управлението на няколко други ключови града. Единият е Казанлък, където сегашният кмет и червеният лидер разцепиха левия вот и дадоха голяма преднина на ГЕРБ. Другият възможен е Севлиево, където досегашният градоначалник Йордан Стойков изостава с пет процента от Иван Иванов от ГЕРБ. Отсега е ясно, че Карлово е загубено – там сегашният червен кмет Найден Найденов дори не стигна до втория тур, а градът отбелязва триумфалното завръщане на бившия син кмет Емил Караабов, който води с 40,33 на сто.
Сметките сочат, че от 26-те града в България с население над 40 хиляди души, БСП има шанс да управлява занапред най-много в шест.
Особена е ситуацията в славната и борческа Дупница, където червените отиват на балотаж. Кандидатът на БСП и домашен любимец на братя Галеви - Станислав Павлов, взе 31,49% от гласовете и ще се изправи срещу Методи Чимев от ГЕРБ, който има 35,06%. Бившият кмет на БСП Първан Дангов, дългогодишен противник на мутрокрацията, се яви като независим кандидат за съветник и взе гласове, равни на една трета от вота, подаден за общинската листа на БСП...
Че столетницата здраво се крепи Доган, за да не падне, стана ясно още на 23-и. Затова и обещанието на Доган срещу „хубава целувка“ да осигури необходимата подкрепа за Ивайло Калфин на балотажа

е заредено с доза ирония

На теория при най-якото стягане на редиците е възможно ДПС да извади още 100-150 хиляди гласа. Не бива да се забравя обаче, че движението спечели 26 общини още на първи тур и в тези крепости няма да се гласува за кмет, което рязко намалява партийния апетит на местно ниво и почти предопределя по-ниска активност.
Вероятно задявката на Сокола с червената двойка издава известно огорчение. През цялата кампания Калфин бягаше като опарен от въпроса дали приема подкрепата на ДПС. Естествено, кандидатът е знаел отлично, че движението мощно ще го подкрепи. И в същото време го криеше като някаква мръсна тайна, от която се срамува, а това е меко казано обидно за тези избиратели. Затова и Калфин, и Станишев едва ли ще се разминат само с по хубава целувка, най-добре е бързо да си припомнят френския...
Политическата върхушка от „Позитаник“ може да е усвоила много политически, но не и човешки умения. Като например умението да губиш с достойнство. За да може един играч да почне да печели отново, той първо трябва първо да може да си направи верен анализ на загубите, на силните и слабите страни на себе си и на противника, да начертае стратегия и да подготви добре тактическите си маневри.
Вместо това другарят Станишев плува в океан от заблуди, които очевидно все повече му се харесват. Лъже напълно сполучливо себе си, бая сръчно манипулира партията си и недотам умело се опитва да мами избирателите.
Сега дори не е толкова интересен въпросът дали лидерът на БСП, който

прилича на жертва на
злоупотреба с хипноза

ще подаде оставката си. Вероятно пак ще ни каже, че отеглянето му от поста би било позорно бягство от отговорност и неговата мисия е да яде пердах от ГЕРБ и на парламентарните избори пез 2013 г. Но на мен станишевите палячовщини вече не са ми интересни.
Ауфидерзейн, циркаджии...

Да се посмеем на Цв. Цв.!

2011-10-21T03:44:00.000-07:00

На тези избори най-големият враг на вътрешния министър е вътрешното му "Аз"

Ебати тъпия милиционер! Ха-ха-ха! Хайде още веднъж! Ха-ха-ха!
Виж го колко е нелеп - накривеният калпак му стои по-добре от фуражката! Та неговите фотографии са по-въздействащи от карикатурите! Ха-ха-ха! А колко странен български говори и често бърка сложните думички! Ха-ха-ха! Ама е много прост този Цецо! Кво викаш - имаме си физкултурник за министър. Преди животът да го сблъска с Бойко, цел живот бил деловодител в МВР-то.
Местил папки от едно бюро на друго. Така преди десетилетие се запознал и с Властелина на пръстените. Занесъл някакви бумаги в кабинета на главния секретар, когато между тях избухнали 1 милион волта любов. В този миг едва ли кроткият чиновник от кариерата Цветан Цветанов е сънувал, че един ще лови "октоподи", а тъщата ще я удари златен дъжд.
Абсолютен палячо - взе си отпуска преди изборите, докато държавата се люлее от край до край - катуници, взривове, катастрофи. На Цуци обаче не му пука - припява по график на концертите на Веско Маринов и броди из некви паланки на гъза на географията. Ние, тарикатите, си седим в телевизионните студия и обясняваме защо всички са бедни, колко е зле ГЕРБ и колко е малоумен Цв. Цв. Превърнали сме се в смехурковци - само да ни посочат с пръст вътрешния министър и почваме да се търкаляме по земята.
А той продължава да ни гледа тъпо - май изобщо не вдява, че му се подиграваме. А какво ли толкова прави Цв. в битността си на отпускар? Сигурно иска да вземе хляба на "Комиците" с предизборното си турне? А може би се крие друго зад този непресъхващ извор на хумор, сатира и забава.
Да не би кандидат-президентската сапунка да ни пречи да видим нещата, каквито са в действителност. Какво се случва в общините? Май че някой извади гръбнака на Синята коалиция - почти всичките им читави местни управници /без кметовете на Плевен, Кюстендил и Монтана/ преминаха с бодра стъпка в ГЕРБ. Ще се изненадам
искрено, ако ДСБ и СДС заедно успеят да спечелят в десетина от 264-те общини. /Най-проницателната статия за тенденциите на вота е "Кметогонци, реколта 2011" от Калин Първанов/.
Защо БСП отива разцепена и омаломощена на изборите? В редица ключови градове има по две червени кандидатури - Варна, Благоевград, Сливен, Ямбол. В най-големите - София, Варна, Пловдив и Бургас пък социалистите имат влияние между 10 и 15 процента.
На жълтите павета се чува, че Цв. правел нещо из мюсюлманските райони. Вдигнал митинг в Джебел и извадил кандидати в абсолютно всяка община. Кой го знае къде е това Джебел? Хайде за доспатската пъстърва сме чували, на ГЕРБ прибра една от звездите на ДПС - местният кмет Антим Пържанов. Доган дотолкова се
разлюти, че заплаши новия кандидат на движението в Доспат, че ще го обеси, ако и той ги предаде. Да не говорим, че Цуци е в дъното на двойната комбинация с Касим Дал и Мария Капон, която също заплашва да пробие отделни бастиони на Доган. Никога срещу ДПС не е имало преса по целия терен, понеже досега в техните ловни полета
не смееше да припари нито Костов, нито Станишев, да не говорим за хрисимия Сакскобургготски.
ГЕРБ прави нещо неочаквано и все още незабележимо - в смесените райони изправи турчин срещу турчин, помак срещу помак и циганин срещу циганин. ДПС е мощна и добре подредена организация и няма какво да я мисля. Но пък ми е мъчно за по-малките партийки, много от които разчитаха на купените ромски гласове. Да, ама след
трагедията в Катуница в циганските махали в страната е пълно с полиция и жандармерия, дори се появиха цивилни ченгета, каквито населението не беше виждало досега. Няма невъзможни неща, но пазаруването на гласове този път ще бъде леко затруднено, особено за опозиционните сили.
Иначе Цвъко е толкова забавен - играе си с моркови и тояги, вършее с милиционерска бдителност и бизнесменска решителност. Ставаш от ГЕРБ - печелиш място в държавната администрация и обществени поръчки. Играеш срещу ГЕРБ - печелиш данъчни проверки и друго институционално внимание. Не че и предишните управляващи
не са го правели, но голямата тайна на тези избори е, че Цв. Цв. се бори с абсолютното нищо. Или ако предпочитате - най-големият му враг е вътрешното му "Аз". Насреща си има изхабени противници, омаломощени, разделени и разпадащи се опозиционни партии, изпокарани бизнес коалиции и натежали от корупция и омръзнали кметове-многомандатници. Повечето от тях ще победят сами себе си на изборите. Единици са политиците и структурите, коит омогат да окажат съпротива и да имат зад себе си общественото доверие.
Паниката трудно се прикрива. Иван Костов отсега вие, че неизвестен крадец му бил отмъкнал синята идея и предрича дълбоки трансформации в дясното пространство. Сергей Станишев бълнува протестен и наказателен вот срещу ГЕРБ. Сергей Станишев бълнува протестен и наказателен вот срещу ГЕРБ, но подозира, че дами с
незасъхнал маникюр ще окепазят бюлетините за БСП. Ахмед Доган за пръв път от десетина години се прави на гневен пророк, който с буреносни слова се опитва да събори властта на Бойко Борисов. Дори доскорошният домашен любимец Волен Сидеров хукна да го гони по църквите...
Но сега нека се посмеем! Ха-ха-ха! Защото на 23-и вечерта ще е ред на Цуци да се смее...

Да ушиеш чудесата

2011-10-18T05:10:00.000-07:00

Мария превърна в дрехи църквите в Стария Несебър

Изоставената вече три века базилика "Св. София" в Несебър оживява за кратко в летните вечери. Между достолепните митрополитски стени върви процесия от моми и момци в необичайни за клира одежди. На пръв поглед е модно ревю, жените са пременени като древните църкви и старинни къщи, мелници, мъжете - в крепостни стени и порти. В осветения през V век митрополитски храм преминават чудесата на Несебър, сътворени от дизайнерката Мария Богданова.
"Превърнах всички наши църкви в облекла. Някъде са пресъздадени и най-дребните декоративни подробности - стените, прозорчетата, портите, арките, покривите, перките. Всеки може лесно да познае например коя рокля е "Свети Стефан", казва тя.
Летните дефилета на колекцията "850 х 350" /толкова метра са съответно дължината и широчината на античния полуостров/ в митрополията са озвучени от григориански песнопения, а в препълнения храм публиката не пали свещи, а ръкопляска.
Мария е израснала в семейството на най-известните художници в Несебър - Богдан и Вергиния Богданови. "Знам всичко за църквите. Като малка си играех в "Света София", храмът е изключително монументален и въздействащ, предлага и невероятна акустика", допълва тя. Модното ревю с чудесата служи за

визитна картичка на общината

и се показва при всички представяния на Стария Несебър у нас и в чужбина, колекцията "850 х 350" стига и до модните подиуми в Рим.
Подобно на родителите си Мария е завършила Художествената гимназия "Дечко Узунов" в Казанлък. По-големият й брат - Неделчо Богданов, също е минал пред арт училището в Розовата долина. Неделчо е автор на нашумелия не само у нас анимационен сериал "Българ", чиито герой живее на улица "Гларус" 8 в Несебър. Почти всеки ден летуващи хлапета от цял свят идват на гости на анимационния персонаж. Малкият брат - Васил, пък в момента също заляга над уроците и стативите в Казанлъшката гимназия.
"Рисувам, откакто се помня. Баща ми и майка ми цял живот правят същото. Татко винаги ми е повтарял едно и също: "Рисувай, рисувай, рисувай...", спомня си Мария. Най-много художничката обича да зографисва лица - профили и силуети. По-късно обаче сменя четката с листата и завършва специалност моден дизайн в Художествената академия в София. "В академията се научих да шия и оттогава не съм спирала", смее се тя.
Дипломната колекция е вдъхновена от филма "Шоколад" с Жулиет Бинош и Джони Деп. Гвоздеят на претапортето е рокля, поразително напомняща на стичаща се шоколадова глазура.
Дизайнерката казва, че в рисуването се вдъхновява от школата на сюрреалистите, а в модата от Александър Маккуин. "Британският моделиер най-много се доближаваше до моя почерк - нещата му имат твърд футуристичен стил, все едно са направени от велпапе, използва скафандри и перушини. Ревютата на Маккуин не са претрупани, а максимално изчистени", обяснява Мария Богданова. Според нея модата не цели непременно да направи жените красиви. От артистична гледна точка изкуството е начин на себеизразяване на твореца в облекло. Моделът се превръща в творба, в глина, която може да се извае в най-различни форми, смята тя. По думите й обаче е изключително важно дрехите да доставят удоволствие на хората, които ги носят. Може би затова и в нейния бутик в Несебър много от облеклата изглеждат сякаш шити за приказните феи."Единствено

нямаме вълшебни пръчици

Въпреки че едни рускини търсеха", признава продавачката Валерия.
Морето неизбежно също зарежда творчеството на несебърлийката. На царството на Нептун е посветена нейната колекция - "За пагури", която дефилира в залива на стария град. Пагурите са големи морски раци, които се ловят вечер край брега при тихо море. Съгласно рибарската традиция на подиума се качват мъже с мрежи и факли. От морето под музиката на Вангелис доплувала с лодка русалка в бяла рокля.
Следващият проект на младата дизайнерка е вдъхновен от националната кампания на "Стандарт" за българските съкровища и забележителности, в която родният й Несебър зае трето място през 2011 г. след Созопол и Перперикон.
"Ще ушия "Чудесата на България". Ще превърна в дрехи, с по един или няколко модела, най-известните забележителности в страната - Созопол, Перперикон, Рилския манастир, Царевец, Мадарския конник и т.н. Мисля, че ще се получи удивителен шоу-спектакъл, с който страната ни да бъде представена пред света с удивителните красоти, които обикновено стоят скрити", отбелязва Мария Богданова.

От Катуница до Уолстрийт и назад

2011-10-18T00:23:00.000-07:00

Уличните протести по света горят от морален патос, а не от политически идеи

"Милионери от всички страни, съединявайте се - вятърът се обръща!". Този шеговит лозунг вървеше на протестите през май 1968 г. в Париж. Френските бунтари и хипитата, които днес са дядовци, копнееха един ден лошите капиталисти да се озоват на мястото на озлочестения пролетариат.
Рано е да се каже дали движението "Окупирай Уолстрийт" е сбъднатата им мечта. Въпреки че началото е впечатляващо - на 15 октомври имаше близо хиляда демонстрации в стотина страни. Ясно е, че корените на световните брожения са в икономическата криза, официално открита с гръмването на "Лемън Брадърс" през септември 2009 г.
Оттогава насам планини от пари се изпариха по необясним начин от фондовите борси, фалираха редица банки и предприятия, които легнаха на гърба на данъкоплатеца, милиони хора останаха без работа. За капак правителствата в най-развитите страни
угоиха местните финансови акули
и орязаха социалните системи. Важна съставка в цъкащата бомба се оказа поскъпването на храните в световен мащаб - при едни води до досадни съкращения в менюто, а при други - до истински и неподправен глад. Избухването на арабската пролет беше нишан, че се е появила нова разгневена младеж, която е готова да пролее кръв и да свали с улична революция едни от най-коравите диктатори в историята.
В Европа е различно - на никой полицай няма да му хрумне да стреля по демонстрант дори ако ще тълпата да го съблече гол. Големите градове в съседна Гърция от близо две години изживяват нещо като окупационна стачка, така че могат да искат авторски права от "Окупирай Уолстрийт". Демонстрациите в Ню Йорк засега повече напомнят на кукерския празник в Перник, отколкото на политическо шествие. Като цяло глобалният протест на 15 октомври показа, че са налице ядосани младежи, които изразяват отчаянието на широките слоеве. Големият проблем е, че малко са смислените идеи извън сляпата ненавист към банкерската порода. Припевът на възмутените вече подхвана и шефът на Еврокомисията Жозе Барозу, който поиска наказателна отговорност за финансовите титани. По-рано Ангела Меркел спусна предложението за облагане на международните финансови транзакции - кауза на антиглобалисткото движение отпреди десетина години.
Днешните размирици са следствие от
контролирания банкрут на държавата на благоденствието
която царува на Запад през последния половин век. Банкрут в името на спасението на финансовите корпорации, което прави моралното възмущение по-силно от страха от бедността, който подхранва протестите. Засега метежниците излъчват главно нравствени поучения, но не и общовалидни политически идеи.
"Проблемът не е корупцията или алчността. Проблемът е системата. Тя ви подтиква да бъдете корумпирани", каза на митинга на Уолстрийт долетелият набързо словенски философ Славой Жижек.
Образът на злото е фокусиран върху младото юпи, което жонглира с милиарди на борсата и за минути може да фалира пенсионен фонд в Европа или завод за автомобилни гуми в третия свят. С борсови спекулации е готов да разори и бащината си фирма срещу достоен комисион. Може да се каже, че разбунтувалите се тълпи ненавиждат бронзовия бик - символ на Уолстрийт, както Мойсей е мразел златния телец, на който са се кланяли идолопоклонниците.
Моралните изчадия, които според "възмутените" управляват казино-капитализма на планетата, засега едва ли имат повод за тревога. Игрите на Уолстрийт и останалите борси са извън контрола на националните правителства и едва ли скоро ще могат да бъдат вкарани в единна световна регулация. Могат единствено да орежат демонстративно с някоя и друга нула коледните премии на банкерите, за да не дразнят излишно настръхналата средна класа.
Да не забравяме, че и ние имаме принос към съвременните въстания. Събитията в Катуница показаха, че гневната българска младеж може да излезе на улиците обединена от желанието да набие циганите или да драсне клечката на джамия. Останалите каузи не привличат повече от стотина души по улиците и площадите. Дали пък у нас "Поколението 2011" няма да дойде с известно закъснение?

Кръстителят от махалата

2011-10-11T05:03:00.000-07:00

Димитър Бонев потапя миряните в реката като Йоан Предтеча

На младини пастор Димитър Бонев от църквата "Ела при Христа" бил скептично настроен към християнството и религиозните разбирания. "Животът ми беше пълен хаос - бях крадец, прелюбодеец, побойник и пияница. Бандит в пълния смисъл на думата. Освен това у мен живееше нечистата сила, наречена хазарт", спомня си божият човек от циганската махала в "Христо Ботев".
Димитър проигравал и последната си стотинка, често оставял жена си Ценка и двете си деца без препитание. Понякога вечер чакал да си легне съпругата му, промъквал се на пръсти на двора, бутал колата до улицата и там я запалвал. "Крадях собствения си автомобил и отивах да играя комар. Жена ми ме виждаше чак след седмица - прибирах се, след като съм загубил всичките си пари." Тогава се мислел за готин пич и голям тарикат, но сега оценява предишното си битие като безумие. Хомотът на разпътния живот обаче почнал да му тежи непоносимо. "Омръзна ми да не виждам светлина. Търсех решение на проблемите си, като открадна или набия някого. Като покажа своята идентичност, която е силна и горда", допълва той. Дотам му омръзнало, че преди десет години в изблик на отчаяние решил да се обеси. "Една вечер вързах въжето, но човешкият живот не е нещо, което просто ей така да вземеш и да го хвърлиш на бунището. Трябваше да имам стимул и това беше алкохолът. Доста добре се почерпих и опиянен заспах", разказва пасторът. В съня му Господ по чудодеен начин го преобразил и на сутринта Димитър се събудил с мисълта, че трябва да търси Бога. Отишъл при вярващите и още с постъпването му в евангелската общност промяната към добро започнала - тутакси

се изпарил нечистият
дух на хазарта

"Станах по-толерантен и по-отговорен. Започнах да обръщам внимание на децата, които вече бяха израснали без баща. Прегръщах ги и ги целувах всеки ден, тъй като бях пропуснал детството им. Благодаря на Господа, че днес съм друг човек", отбелязва духовникът от една от трите евангелистки църкви в квартала.
Оттогава Димитър проповядва Божието слово в махалата, чието население в голямата си част не върви по праведните пътища. В гетото, което софиянци наричат Абисиния, наркотиците продължават да влизат с голяма сила, кражбите също са зачестили, липсва съзнание за отговорност сред ромите, а ранните бракове водят до семейства от незрели хора. Пастор Бонев споделя мнението, че най-трудно се работи с хора. "Наистина е трудно - но това, което е невъзможно за човека, е по силите на Господа. Той може да промени много неща и го прави.

Ние сме просто
Негови инструменти

цялата заслуга и слава е за него. Аз не мога да се похваля с нищо, което съм направил", казва той. В трите църкви на проповеди, служби и молитви се стичат около хиляда миряни. Според Димитър не са никак малко за епохата на греха и беззаконието, в която живеем. Покръстените християни коренно се преобразявали - оставяли алкохола, спирали да крадат, грижели се за семействата си - с помощта на вярата се превръщали в достойни и отговорни граждани.
Тук е трудната мисия на пастора - да стига до сърцата на хората и до най-съкровените им мисли. Важно е човек да се изповяда, да изкаже чувствата си и желанията си пред някого. "Трябва да стигнеш до мотивите - каква е причината един човек да върши злини, да краде или да се дрогира. Постепенно Бог изгражда у него вярата, която превъзмогва и надделява над страховете на човека. От църквата те си тръгват с нова надежда и сила", смята евангелистът. Най-трудното е да дадеш на отчаяния и съкрушен човек прицелна точка към Всевишния, който може да задоволи всяка наша нужда.
Когато вярата се укрепи, се случват чудесата
- убеден е Димитър. В "Ела при Христа" вярващите си помагат взаимно, непрекъснато подкрепят братята и сестрите, които се нуждаят от храна или подслон. В момента в храма живее момче, което няма покрив над главата си и пари, за да продължи следването си в университета.
"Учим хората, колкото и да ти е трудно, да не престъпваш закона. Защото Божият закон

съдържа неминуемо в себе
си и своето наказание

Ако го нарушиш, ще бъдеш наказан, затова не го прави", извисява глас пасторът.
Димитър кръщава паството си направо в реката, облечен в бяла роба - точно по описанието в Библията на кръщението, извършено от Йоан Предтеча в река Йордан. По думите му водата запечатва духовната промяна на човека. През август Димитър Бонев е направил и първата голяма евангелизация на площада в "Христо Ботев". Пред неколкостотин души пасторът е отправил призив към вярата. После множеството започнало да се моли, да хвали Господа с музика и църковни песнопения. Хора разказвали как са приели благодатта на вярата и как се е променило битието им. "Тогава 40 човека се покаяха и приеха Христа за свой личен спасител и наставник на живота си", отбелязва Божият човек.
Дните след трагедията в Катуница бяха едни от най-кошмарните за ромската махала. Няколко нощи поред гневни мотоциклетисти и скинари се опитваха да влязат в гетото, но бяха спрени от плътен кордон от жандармеристи. Няколко души бяха пребити извън квартала - в това число чистачки и таксиметров шофьор, а част от родителите не пускаха децата си на училище от страх. Цяла седмица мъжете в махалата се събираха нощем на големи групи да пазят домовете си. "Това е нормална човешка реакция на самозащита. Ако застрашиш живота на едно миролюбиво живота, то ще промени нрава си и ще стане агресивно.
Но Господ няма да допусне да се случи по-голямо насилие и кръвопролитие. Бог е любов и разбирателство", отсича Димитър Бонев. В последните си проповеди той се опитва да успокои разбунените духове в квартала. Казва, че у националистите без следа ще изчезне омразата към ромите, когато разберат, че всички са Божии чада и Господ не ги дели по цвят на кожата или език.
Пасторът подчертава, че циганите са готови да изтърпят хулите, обидите и ударите в името на настъпването на нещо по-добро - да се възцарят мир и спокойствие сред хората. "Ние не се надяваме, ние вярваме, че доброто ще възтържествува", заключава божият човек.

Проклятие ли е да имаш щерка

2011-10-06T08:13:00.000-07:00

Понякога човечеството използва най-съвременните научни открития, за да се върне по-бързо в най-мрачните си варварски епохи. Тези дни Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/ ще разгледа стряскащ документ - Директива за забрана на абортите по полов признак. Депутатите от 47 страни от Европа и Азия ще забранят на докторите да дават информация за пола на неродените деца, за да ги спаси от "полов геноцид". Данните сочат, че в доста държави семействата планирано убиват бъдещата женската челяд, като жените правят аборти, когато разберат, че предстои да родят момичета. И това не се случва само в Изтока, който сме свикнали да мислим за изостанал.
Наистина най-тревожно е положението в страните от бившия Съветски съюз - Грузия, Азейрбайджан, Армения, Албания и Китай. Но феноменът на отърваване от момичета е разпространен и в Швеция и Норвегия, а Европейският център за ред и справедливост го определя като заплаха за "глобалната сигурност".
Дори и на най-отворените либерали им се свива стомахът от ужас, когато защитават правото на аборт, развято като знаме на феминизма и модерната епоха. Абортът по полов признак обаче е още по-дивашки и ни връща към времето на древното поклонничество. Някога финикийците се кланяли на божеството Ваал и за да го умилостивят, пъхали в огромни пещи хиляди бебета и ги изпичали. Арабите езичници нямали видеозони и гадаели какъв ще бъде полът на бъдещето им дете, като хвърляли стрелички по каменни и дървени идоли. Те считали раждането на дъщеря за Божие проклятие, тъй като трябвало да събират непосилни богатства за бъдещи зестри. За да спестят пари, заравяли живи дъщерите си в пясъка. В тъмната епоха на невежеството една мома струвала половин камила.
С идването на исляма пророкът Мохамед, сам баща на четири щерки, предал заповедта на Господ: "И не убивайте децата си поради страх от бедност! Ние храним и тях, и вас. Убиването им е голям грях".
Възраждането на забравения дяволски обичай на детеубийството от древността говори лошо за посоката, в която върви светът. Защото и парламентаристите от ПАСЕ са наясно, че няма как да спрат практиката родителите да научават предварително пола на бебето, след като са налице модерни уреди, които разкриват тази Божия тайна още на 12-та седмица от бременността. В този случай директивата ще бъде просто една тревожна камбана, която да призове хората да се замислят. Понякога мобилните телефони, компютрите, реактивните самолети и космическите кораби са само лустро на една цивилизация, която е дълбоко невежа и извратена по отношение на най-важния въпрос - за ценността на човешкия живот. И която с жестокостта и пороците си надминава Содом и Гомор.

Страх и безсъници в Абисиния

2011-10-05T02:35:00.000-07:00

Мъжете патрулират до зори, софийското гето ври от полиция

"На сапун, на сапун" - това е най-новата игра на 10-годишната Мариана и нейните приятелки. Пеят и се въртят в кръг. Забавлението на ромските момичета от софийската Абисиния, както е известен квартал "Христо Ботев", е вдъхновено от масовите протести, залели страната след трагедията в Катуница. В понеделник две хиляди деца крещяха "Циганите на сапун, турците под ножа!" пред парламента, който се намира само на няколко километра от циганската махала.
От една седмица мъжете в "Христо Ботев" не спят - палят огньове, събират се на тумби от петдесетина и бдят до зори.
"В събота срещу неделя през нощта в края на махалата дойдоха около 15 рокери и се разбръмчаха с моторите. Бяха си сложили прожектори върху каските и изглеждаха доста стряскащо. Моят комшия беше кьоркютук пиян, но изтрезня за секунди и хукнахме натам", разказва Миро в кварталната баничарница. Предишната вечер младеж с качулка хвърлил димка, която щяла да запали барака в края на гетото. В понеделник по мръкнало рокери надували мотори в нивите откъм летището и запалили тревата, но солидният кордон от жандармерия ги укротил и отблъснал. Абисиния е претъпкана с части на МВР - униформени и цивилни, а този път няколкото хиляди жители ги посрещат с нескривана радост. "Полицаите охраняват денонощно, обикалят по къщите, опитват се да успокоят хората, но няма как да стане. Три жени бяха удряни около "Герена", а в "Слатина" скинари пребиха таксиметров шофьор. Редовно из София бият клошарите, а те са от нашия квартал", посочва Йордан Стоянов, шеф на читалище "Асен Златаров".
Зад вратите на къщите

са скрити вили, колове,
лопати, кирки и брадви

Населението живее в постоянен страх, че ще бъде нападнато от рокери и скинари. 62-годишният дядо на Марияна - Лалето, също е под бойна тревога.
"Станахме за срам и резил пред целия свят. Ние не сме убийци. Аз на коя държава съм служил две години,
пазил съм Волен Сидеров, докато е спинкал
с жената си вкъщи", обобщава пенсионираният ковач. - В казармата с българин съм ял от една чиния, а искат сега да се изтрепем взаимно", допълва той. Той е готов лично да разведе прокурорите и полицаите до вилите на големите бандити във вилните зони на Бояна, Симеоново и Панчарево. Лалето се моли Бог да вразуми насилниците, но се бои, че Сатаната е влязъл в душите на твърде много хора. Най-много го е страх да не посегнат на внучката му Марияна.
От дни на втория етаж в апартамента на Румяна, собственик на баничарницата, са се настанили още две семейства. "Техните къщи са в края на махалата и те се притесняват, че могат да ги запалят, докато спят. Събрахме се 12 души в три стаи", обяснява тя. Марияна казва, че циганите в Абисиния нямат нищо общо с Цар Киро. Той си е напълнил гушката - играл е с всички политици, а сега ние страдаме, недоволства жената.
Местните са джуравци - дори не знаят цигански език. Освен това в половината от къщите живеят българи. "По тъмно, като дойдат скинарите,

как ще разберат в кой дом
хора от какъв етнос живеят?

Моята дъщеря ме пита: "Мамо, ние не сме цигани. Защо искат да ни бият?", допълва тя. Щерка й е със светла кожа и светли очи, но децата, с които заедно ходи във фризьорския техникум, са по-мургавички. От миналата седмица хората не пускат децата си на школо от съображения за сигурност.
Единственият, който смята, че положението ще се подобри, е пасторът Димитър Бонев. "Господ ни учи на любов и разбирателство - Бог няма да допусне разделение и война, нищо, че живеем в епохата на греха и беззаконието", допълва водачът на една от трите евангелски църкви в квартала.
Той е на мнение, че циганите са готови да понесат обиди и насилие в името на това впоследствие да се възцари мир и спокойствие. Пасторът допълва, че Бог не дели хората по цвят на кожата и език и това, което не е по силите на човека, е по силите на Господа. "Ние не се надяваме. Ние вярваме, че доброто ще победи и размириците ще утихнат", казва Димитър Бонев.

Смуглите бисери греят по CNN

Голямата гордост на махалата е ансамбъл "Абисински перли" при читалище "Проф. Асен Златаров". "Читалището не работеше повече от 25 години, но през 2007 г. възстановихме песните и танците, но вече имаме с какво да се похвалим", казва Василка Стоянова, секретар на читалището. Концертът на циганските музиканти на галавечерта на Световния ромски фестивал в Требишов, Словакия, е излъчен по CNN. Тази година Абисинските бисери спечелиха шест награди на Еврофолкфеста по Черноморието. Призът "Маестро", присъден им на Европейския фестивал, ще им бъде връчен тържествено от кмета на София Йорданка Фандъкова.

За шамарите на нашите бащи

2011-09-27T23:45:00.000-07:00

Шести ден България гори откъм Катуница, а къде са държавните ни мъже?

Тези дни Саудитска Арабия даде на жените правото да гласуват. Аз отдавна предупреждавах Уахабитското кралство, че така ще стане - още когато госпожите се втурнаха на протести за шофьорски книжки. Щом в гордата петролна монархия, славна родина на пророка Мохамед, падна последната крепост на патриархата, на какво бихме могли да се надяваме ние?
Нашите първи държавни мъже са се преоблекли в рокли, а шести ден държавата гори откъм Катуница.
В събота вътрешният министър Цветан Цветанов в отпуск пееше в захлас шлагерите на Веселин Маринов на концерт в Бургас, докато близките оплакваха смъртта на двете момчета в Катуница и нощта се озаряваше от пламтящите палати на цар Киро. По същото време червеният кандидат-кмет Георги Кадиев тропаше хоро като развързан сватбар пред Паметника на съветската армия.
В понеделник докато хиляди деца и младежи викаха пред парламента „Циганите на сапун! Турците под ножа!“ и по-късно щурмуваха джамията, Бойко Борисов откри Европейското първенство по голф в коплекса на Златев-баща в Правец. Там сред гъстия дим от пури се бяха наредили почти всички видни строители на капитализма от калибъра на Манджуков.
По същото време в Пловдив БСП пригласяше на Лили Иванова, а съвсем наблизо младежките тълпи се опитаха да нападнат циганската и турската махали и влязоха в тежки сблъсъци с полицията, при които бяха арестувани 47, повечето деца. Междувременно премина деня на траур за жертвите в Катуница. Не знаем какво ни чака в близките дни, но ужасът от пуснатото на воля безумие се спуска като все по-плътна пелена пред очите ни.
Извършеното от клана на цар Киро зверско убийство избухна със силата на

терористичен акт срещу
гражданския мир

Отприщи масов гняв и омраза, натрупани въз основа на нерешени от десетилетия проблеми.
Първият въпрос е за държаното в подчинение и страх от дворянския цигански клан пловдивско село под безучастния поглед на МВР и прокуратурата. Кой е цар Киро? Подземен бос, ръководещ контрабандата, наркотрафика, проституцията и лихварството в Централна България? Политически лидер, който срещу точна сума доставя точен брой гласове на интересуващите се партии? Кои черни партийни каси е пълнил и кой го е покровителствал от 89-а насам? Дали не се е намирал под височайшата опека на всички управляли досега и правителства? Това са въпросите, които бодат очите и които сега държавните институции отчаяно се опитват да замажат.
Вторият и по-опасен проблем е защо бунтът срещу дерибействата на царския клан в Катуница се надигна като вълна на етническа омраза срещу циганите, и прелива в насъскване срещу турците и мюсюлманите като цяло. За тази цел в случая е добре да се вслушаме в крясъците на Волен Сидеров, който вече умело се носи върху сърфа на гребена на вълната. Веднага след убийството лидерът на „Атака“ прекрати предизборната си кампанията и поиска спешно свикване на Народното събрание и Консултативния съвет по национална сигурност /КСНС/ по темата за „циганската престъпност“. Поиска оставката на шефа на РДВР-Пловдив. Хвърли ръкавицата на своите конкуренти за президентския пост – Плевнелиев, Калфин и Кунева, и ги призова на дебат по темата.
Крайнонационалистическият лидер поиска парламентът да приеме спешни поправки в Наказателния кодекс, позволяващи употреба на огнестрелно оръжие при защита на личната собственост, без да се търси отговорност за това. Очевидно е, че Волен се грижи населението да се въоръжи преди началото на гражданската война. Сидеров настоява също чрез закон да бъдат създадени доброволни отряди за защита на собствеността и селскостопанската продукция. Сред исканията на „Атака“ са попаднали също – разтурването на циганските гета, въвеждане на смъртно наказание за особено жестоки убийства,

тежки наказания за
търговия с хора

и продажба на момичета за проституция, съд и отнемане на имуществото на циганските барони, забрана на съда на кардарашите – Мешерето, извеждане на ромите, самонастанили се в изоставени постройки.
Колкото и да е тъжно, тези язви наистина гноят не от вчера. Има ли циганска престъпност? За съжаление има. Вярно, че огромното мнозинство от ромите живеят при ужасяващи условия, мъчени от глад, крайна мизерия, безработица, необразованост и подложени на дискриминация. Вярно е също така, че върлуващи банди шетат в стотици села в страната и обират до шушка хорските къщи, ниви и градини.
При последните ми пътувания из Пернишко чух десетина подобни оплаквания. Когато на сиромах човек му изнесат зимнината, телевизора, леглата, вратите и прозорците от селската къщичка, за него това е все едно на Гергов да му вземат ЦУМ и Пловдивския панаир. Искам да кажа, че при показната безпомощност на полицията тези хора вече не дават пет пари за етническата толерантност и са готови на всичко, за да спре тормоза върху имотите им. В интерес на истината в многото опустели села къщите са оставени без всякакъв надзор и често няма свидетели на грабежите, но населението е твърдо убедено, че това са етнически роми. Не бива да се пропуска и коравия отпечатък на икономическата криза, която удари най-силно слабите и необразовани прослойки и драстично вдигна нивото на битовата престъпност и насилието.
Циганите освен че са сред най-големите жертви на прехода, на практика живеят в паралелна държава. В махалите в големите градове са в сила паралелни закони и действат паралелни институции. Идете във софийския Факултето, където се

шири друг монарх –
Киро Японеца

Чували сме го от криминалните сводки за търговията с хероин и крадени коли, както и покрай поредицата покушения срещу неговата особа.
Всяка вечер ще видите в гетото да патрулират двойки яки момчета, облечени в еднакви черни дрехи. Те са циганската полиция – следят за спазването на реда и предотвратяват възникнали скандали, понякога спират минаващи коли и проверяват документите на външните хора. Факултето си има и собствена нелегална банка – където всеки може да тегли кредит срещу разоряваща сложна лихва с натрупване, която тръгва от 30%. Разполагат и със свой аналог на мешерето, което раздава правосъдие и налага глоби на провинилите се.
Тази феодална зависимост на родово-клановото общество е невидима за българското общество и морално приемлива за политическите ни партии. Защото довчера цар Киро беше легитимен коалиционен партньор. Каквито са и присъдружните на БСП формации на Цветелин Кънчев и Тома Томов. Те мже би се отличават по мащаб от цар Киро, но не и по същност. Оня ден се гледаше дело за изнудване с обвиняеми дон Цеци и Ицо Папата, да не говорим, че геройствата им са описани в множество вестникарски публикации и прокурорски преписки. Близкият до ГЕРБ ромски лидер Илия Илиев, шеф на партия ДРОМ, също не е цвете за мирисане.
И това са само по-известните цигански князе, които се радват на радушен прием в българската политика. На практика всички те имат палитра от занимания извън закона,

газят по безчовечен начин и
държат в робска зависимост

ромското население. Навсякъде махалите паралелните институции, банки и съдилища са в ръцете на някой царски род. Има и по-зловещо явление, което по мое мнение също се шири навред. За да си набавят сигурни гласове, много кметове и чорбаджии от малки и обезлюдяващи се общини, докарват цикански катуни, настаняват ги в запустели селскостопански постройки и им дават адресни регистрации. По този начин чрез купени гласове мнозина местни феодали бетонират управлението си мандат след мандат и не спират да тормозят подопечното си население. Селяните пък инстинктивно намразват циганите, върху чиито гласове се крепи тиранията. Става и друго - в такива селища, където местните хора никога преди това не са живели заедно с роми, започват престъпления – кражби и по-тежки сбивания, които с времето ескалират напрежението.
Пред отворената кутия на Пандора и разлетялите се от нея нещастия е редно да се запитаме какво да се прави? Защото призивите на премиера Бойко Борисов и кандидат-президента на ГЕРБ Плевнелиев да не се политизира трагедията в Катуница са нелепи. Проблемът вече е свръхполитизиран, щом тълпа от разбеснели се деца крещи пред парламента: „Циганите на сапун! Турците под ножа“, а други атакуват циганските махали и джамиите.
Президентът може би първи се стресна и най-накрая свика КСНС, който ще се събере чак в събота. Посещението на Първанов и Борисов в Катуница също беше плаха крачка в правилната посока. Опозиционните партии обаче не подходиха удачно. Освен че се продължиха предизборния си пир по време на чума, те съзряха в трагедията удобен повод да ударят любимия си враг Цветан Цветанов. БСП и СДС, а също и независимият кандидат-президент Меглена Кунева, хвърлиха изцяло вината върху МВР. Безспорно вътрешното ведомство носи част от вината за това да се стигне за трагичните събития с дългогодишното си бездействие в пловдивското село. Но в същото време само благодарение на героизма и себеотрицанието на редовите полицаи в България все още не е избухнала етническа война. Намирам действията им дотук за изключително правилни – дори отстъплението им пред протестиращата тълпа, която извърши погром над царските дворци в Катуница. Вервайте ми,

изгорелите къщи ще
ни излязат по-евтино

пред неизбежните кървави мелета в събота и неделя вечер. Убеден съм, че не ни трябват повече ковчези и в момента единствената ни надежда е да няма жертви в седмиците до вота. С поведението си опозиционните партии безотговорно прегазиха за втори път униформените служители, които веднъж бяха прегазени от буса с убийците на цар Киро.
Шизофренията и бягството от действителността на политиците е обяснима само с оглед на идващите избори. Ако рязко заклеймят разбунтувалите се тълпи и екстремизма, опозиционните партии ще загубят гласовете на много българи, които в момента са обхванати от разюздан националистически бяс. Ако пък хич не защитят ромите, може да се сбогуват с циганските гласове, за които доста от тях вече сигурно са дали капаро.
Всички са заслепени от изборни сметки, а по-лошото е, че никой не разполага с диагноза на заболяването, не е в състояние и да предложи лечение. Дори да бе свикано извънредно заседание на Народното събрание, нямаше да чуем нищо освен дежурните неразбираеми крясъци и взаимни обвинения.
Без съмнение първа цигулка ще свири Волен Сидеров, който през пролетта вече извърши един терористичен акт срещу столичната джамия „Баня Баши“ - до този момент оставен без никакви последствия от прокуратурата. В интерес на истината белоглавият водач се беше укротил и разнежил, водеше кампанията си тихо и почти невидимо. След убийството в Катуница

Волен светкавично свали
клоунската си усмивка

с която грееше от плакати и билбордове, и запя антициганските си арии. Лошото е, че този път му пригласят десетки хиляди граждани в интернет и десетина пъти по-малко деца по площадите. Сбъдват се най-лошите ни кошмари и няма да е зле политическият елит да се събуди от опиумната омая. Взетият на въоръжение курс да не се обръща внимание на „Атака“ и да се бяга от спорове със Сидеров е самоубийствен.
Лошата новина, която имам да ви съобщя, е, че етническото и религиозно напрежение ще бъде тема № 1 на президентските избори, а също и в много общини на местния вот. Щом страната гори, спират да бъдат актуални брюкселските геройства на Кунева, главозамайващата предприемаческа кариера на Плевнелиев и извоюваното от Калфин право еврото да се изписва и на български. Оперетното поведение със сигурност ще изпрати лидера на „Атака“ на балотаж и ще превърне националистите в първостепенна политическа сила в близките години. Затова трябва водещите ни политически лидери да вземат да се държат мъже, да излязат на дебат и да дадат категоричен отпор на екстремистките закани на Волен Сидеров. Да оборят зловещите му рецепти, които няма да ни докарат нищо друго освен кланета и масови убийства.
Партиите незабавно трябва да излязат с категорични декларации, с които да призоват своите членове и сипатизанти да не участват в ксенофобски изстъпления и да се противопоставят на насилието по всякакъв начин. Ще трябва да го повтарят всеки ден до 23 октомври и горещо Богу да се молят да се разминем с гражданската война. Очевидно е, че Министерският съвет трябва да изготви стратегия за ромските проблеми, да я представи в парламента и незабавно да почне да действа. В противен случай, заплахата ще остане злокобно да виси във въздуха.
Израснал съм в „Красна поляна“, където освен циганите във Факултето, през 80-те в общежитията живееха няколко хиляди виетнамци. Местните хаймани се събирахме в нещо като банди, и ходихме да дебнем азиатските гастербайтери, за да ги потупваме. Разбира се, ние бяхме поне десетина, а врагът сам, и не представляваше никаква трудност да му скочим, да го наритаме здраво за десетина минути преди да изчезнем в кварталните улички. Без съмнение, изпитвахме омраза към жълтите натрапници. Бяха ни виновни само заради това, че са чужденци. Стигна се и до няколко кървави инцидента – лошо пребити виетнамци и наръгани с нож момчета. Една вечер баща ми случайно научи за моите геройства и ми отвъртя два яки шамари – направо светкавици ми излязоха от очите. След това ми е казал няколко мъдри слова, но тях не ги помня, а виж - шамарите ярко помня и до днес и съм му горещо благодарен. С течение на времето се вразумих и днес се разкайвам за младежките си глупости. Сетих се за тази история пред месец, когато се разразиха уличните бунтове в Лондон. Хиляди пикльовци, някои от които 12-годишни, предизвикаха масови побоища и щурмуваха магазините, а после мъкнеха на гръб плазми и лаптопи по домовете си. После за няколко денонощия през лондонските съдилища мина върволица от деца. „Гардиън“ описа как в края на поредната дълга нощ един английски съдия уморено възкликнал:

„Какви са тези деца?
Къде са им бащите?“

Почти всички хулиганчета напето се явили самостоятелно на делото. Оказва се, че много от тях са израснали само с един родител или в пълно отсъствие на семейна среда. Предполагам, че същото е дереджето и на тийнейджърите от предградията в големите ни градове, които тези дни се заканват да пречистят арийската раса с чистка на на малцинствата.
Жал ми е за тях – като се приберат вкъщи няма кой да ги напляска и да ги вкара в правия път. В нашата държавица пък няма кой да събере смелост да ошамари хулителите, сеячите на раздори и подпалвачите на войни, които шетат в парламента и се изживяват като кандидат-президенти. Модерните семейства си нямат бащи, а ние продължаваме да дирим със свещ първите мъже на държавата, която не спира да гори...

Г-н Калфин, време е да се ядосате!

2011-09-22T05:43:00.000-07:00

Г-н Калфин, изключително приятно ме изненада позицията Ви за златната мина в Крумовград. Още повече, че досега всички политици, с няколко изключения, се
правят, че драмата в Източните Родопи не съществува. А тя се задълбочава с всеки изминат ден. Налице е изключително груб и циничен опит на канадската компания
"Дънди" и правителството на ГЕРБ да смачкат обществото в Крумовград и с купища лъжи и манипулации да вкарат едно мръсно и животозастращаващо производство.
Вече осем години кметовете в общината, Общинският съвет, гражданските организации и поне 95% от хората дават категоричен отпор на хищната златодобивна
компания, която наля милиони за да преобърне обществените нагласи, да си купи политици, привърженици и учени, които да избутат инвестиционното предложение за
изграждането на открит златен рудник на по-малко от 2 км от града и в непосредствена близост до 50 махали.
В разгара на предизборната кампания за президент Вие обещахте да съдействате на протестиращите граждани в родопското градче - тяхната жалба срещу разрешението за
добив на злато да стигне до Комисията по петициите на Европарламента.
Намирам това за силен и сполучлив ход. Това е второто Ви отлично попадение след изразената позиция срещу проучванията и добива на шистов газ в Добруджа и
Лудогорието.
Няма какво да се лъжем - една от ключовите битки за бъдещето на България е за чистата природа, здравето и живота на хората. И левицата не бива повече да страни от
този въпрос или да лъкатуши. Миналата година видяхме как по указание на Белия дом кабинетът на Бойко Борисов се опита тихомълком да пусне ГМО в България.
Номерът с мутантите не мина благодарение на силна, макар и недобреорганизирана гражданска съпротива предимно в интернет, по-малко - в медиите, и съвсем слабо - на
площадите. Сега пред очите ни като могъща вълна се надига гражданското недоволство срещу шистовия газ, който американски и руски компании търсят на североизток.
Трябва да знаете, че тези възстанали жители на Добруджа и Лудогорието считат нашествието на "Шеврон" за дяволско покушение и екзистенциална заплаха.
Огромният риск да бъде отровена
водата и земята им значи едно - че животът ще си отиде, дори да се опитаме да прежалим "житницата на България" в името на "енергийната независимост". Именно
затова тези хора определено са разгневени от безхаберието на правителството с лека ръка да пусне зловещи експерименти с тяхната земя и поминък. Още по-драматично е
положението в Крумовград - Висшият експертен екологичен съвет при МОСВ разпореди предварително изпълнение - тоест "Дънди" ще може да строи рудника и да копае,
докато вървят обжалванията по съдебните инстанции.
Мога да ви уверя, на крумовградчани вече хич не им е до шега - и те също са ядосани и ще се защитават до последно. В този смисъл Вашите позиции за шистовия газ, и за
златодобива, са похвални, но са твърде мекички. За да спечелите доверието на хората - а то ще се изрази в много хиляди гласове, трябва бързо да излезете от ролята на
независим посредник и да застанете до тях на барикадата. Трябва да ги уверите, че ще се борите достойно за тяхната кауза. Те
нямат нужда от свещеник, който да ги утеши със заупокойна молитва преди да потече газа, а от безстрашен юнак, който да се хвърли в боя заедно с тях.
Върнете се отново по площадите на Добруджа и Лудогорието. Стиснете ръцете на хората и им кажете: "Аз съм един от вас! Няма да ви предам! Няма да ви забравя! С общи усилия ще спрем безумието!" Естествено, ще трябва да имате кураж да се изправите срещу минното и енергийното лоби в България...
Честно казано, ако една общност е сплотена, никой не може да я победи. Затова и кабинетът на ГЕРБ ще удари на камък и може бързо
да загуби доверието си с опит за силово налагане на сондите за шистов газ. Както и в Крумовград вероятно скоро ще се стигне до гражданско неподчинение и живи вериги
около Ада тепе, под която лежат между 20 и 27 тона злато. Ако подкрепите мощно в този твърде критичен миг местните хора, те завинаги ще бъдат ваши приятели, стига
да не се изметнете. А така се гради истинското доверие към един политик - когато се борите за решаването на проблемите им и защитавате яростно техните интереси.
С извинение, на общо взето правилните Ви становища до момента им липсват две неща - емоция и категоричност. Наистина Вие доскоро бяхте външен министър и сте
усвоили доста добре дипломатическия език - често нищо да не се казва, но да звучи добре. В това отношение си приличате и с другите двама фаворити - Росен Плевнелиев
и Меглена Кунева. Ако човек не е изкушен от нашенската политика и не следи новостите, с лекота на изборите би могъл да се обърка между вас тримата. Единственото
улеснение при избора му е женският пол на Кунева.
Затова смятам, че Ви е крайно време да се разгневите!
Политиката не е виенски валс и брюкселско зеле, политиката е война. Някога, преди тоталитарния комунизъм, хората са влизали в социалистическото движение, за да се
включат в битката за свобода, равенство, социална справедливост, човешки права, подобряване на положението на бедстващите класи и прочие. Днес в България много
от тези каузи продължават болезнено да стоят на дневен ред, друг е въпросът, че БСП е сляпа за тях. Вашата задача като кандидат е да очертаете поне силуета на
социалистическата идея за бъдещето на България, без значение, че правомощията на президента били малки.
Държавният глава трябва да има мнение и да се намесвав във всеки
икономически, политически и обществен въпрос, който касае местна или национална общност. Може да се наложи президентът да влезе в ролята на защитник на
гражданите при безумни решения на Народното събрание или опасни постъпки на Министерския съвет. Да не говорим, че в България не всичко е магистрали, цветя и рози.
Много икономически и социални проблеми ескалират, трупа се разочарование, гняв и отчаяние, в същото време не се вижда алтернативен герой на хоризонта.
Вие бихте могли да станете изразител и политически носител на недоволството само ако уцелите правилно най-болезнените проблеми на нацията - посочите път за
тяхното решаване и застанете твърдо на страната на обществото. Тогава, мисля, Росен Плевнелиев няма да може да ви се опре особено.
Айде със здраве, а ако спечелите изборите, ще черпите едно шампанско...

Крумовград няма да легне в златния ковчег

2011-09-21T00:39:00.000-07:00

През вековете в крумовградското село Звънарка от дядо на внук се предава страховита легенда. Ще дойде ден, когато водата в Родопите ще изчезне - ще пресъхнат всички кладенци, гьолове, извори, реки. Обезумели от жажда, хората дълго ще се молят и дълго ще скитат из планината в търсене на живителната течност. Накрая ще видят нещо да блещука на върха на Ада тепе. Когато със сетни сили изкачат баира, ще разберат, че не е вода, а злато.
Легендата внезапно оживя в понеделник, когато Висшият експертен екологичен съвет (ВЕЕС) при Министерството на околната среда и водите (МОСВ) даде зелена светлина на канадската компания "Дънди Прешъс Металс" да изкопае 20-те тона благороден метал, които лежат край Крумовград. Селяните от Звънарка ще гледат как отсрещният баир Ада тепе ще бъде взривен и изкопан до 400 метра под повърхността, смлян по-ситно от брашно и натъпкан с отровни химикали.
Златният рудник на "Дънди" "ще изпива" и огромни количества вода - 2,9 млрд. литра годишно. И то при положение, че сега Родопите ги мъчи незапомнена суша, а река Крумовица е заприличала на локва.
ВЕЕС отхвърли стотиците експертни становища и мнения за опасностите от златодобива с мотива, че съдържат "конкретни мотиви по законосъобразност". Шефката на съвета - зам.-министър Евдокия Манева, не допусна на заседанието представителите на природозащитните организации, а също и председателя на Общинския съвет в Крумовград, група общински съветници и кметове на села, разположени в близост до находището. Манева дори направи опит да забрани на местните управници да изложат възраженията си във ВЕЕС.
Фактите говорят, че е налице изключително груб опит да бъде смачкана крумовградската общественост. Очевидно летящите нависоко цени на златото по борсите е превъзбудило големите минни и борсови играчи по света и у нас. Но пък е странно, че в МОСВ вече не забелязват, че върху залежите живеят човешки същества. За сметка на това чиновниците пожалиха костенурките. ВЕЕС нареди на инвеститора да изнесе всички костенурки от Ада тепе и да вдигне ограда, за да не могат да се върнат обратно.
При предишния напън на златотърсачите през 2007 г. да извличат златото с цианиди близо 10 хиляди местни жители или огромна част от активното население се включиха в протестна подписка срещу "Дънди". През годините против мината многократно се обявиха Общинският съвет, кметовете и десетки граждански и природозащитни организации. На обществените обсъждания през юли пък от всички партии единствено лидерът на "Атака"-Крумовград Валентин Ромов подкрепи начинанието на канадската компания.
Ако министър Нона Караджова подпише решението на ВЕЕС и даде зелена светлина на златодобива, ни чака поредица от обжалвания по съдебните инстанции, подписки, граждански протести, живи вериги...
Най-вероятно след изчерпване на средствата за защита у нас драмата ще се пренесе на терена на европейските институции в Брюксел.
Родопчани са наясно, че срещу тях се води война за природата, поминъка, здравето и живота им. Война, която не могат да си позволят да загубят, въпреки че губят отделни битки. Затова и Крумовград едва ли някога ще клекне пред светлите обещания на златотърсачите и административния натиск. "По-добре жив и горе-долу здрав, отколкото в златен ковчег", обобщи настроенията жител на родопското градче.

Крумовград в златен капан

2011-09-19T23:45:00.001-07:00

Екоминистерството обяви несъгласието на местните жители за незаконно

Екоминистерството обрече Източните Родопи на златен апокалипсис. Това стана ясно след инфарктно заседание на Висшия експертен екологичен съвет към ведомството на Нона Караджова вчера. "Болкан Минерал анд Майнинг" (БММ) получи 20-те тона злато на Крумовград, след като само петима от 25-членния състав на ВЕЕС гласуваха против изграждането на златен рудник от дъщерната компания на канадската "Дънди Прешъс Металс". Сред тях са кметовете на Крумовград и близките до находището села Овчари, Звънарка и Дъждовник, както и природозащитникът Дончо Иванов от Коалиция за устойчиво развитие. Заседанието започна с разправия, при която шефката на ВЕЕС зам.-министър Евдокия Манева отказа да допусне представителя на мрежата от екологични сдружения "Блулинк" Андрей Ковачев. "Обясниха ми, че моята номинация не е била представена в МОСВ. Не е вярно, тя беше представена в петък", коментира той. Ковачев смята, че отстраняването му от ВЕЕС и изолирането на другия природозащитник - Димитър Василев, поставя под съмнение взетото от съвета решение. В залата не бяха допуснати общински съветници от Крумовград, както и кметове на близки до Ада тепе села.
По предложение на директора на БММ Алекс Нестор съветът при екоминистерството реши да допусне предварително изпълнение на минния проект. Канадската компания ще може да строи рудника и да започна да копае, докато решението се обжалва по съдебните инстанции. Според член 60 от Административно-процесуалния кодекс предварително изпълнение се допуска в случаи, когато се налага да се осигурят животът и здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни и обществени интереси или да последва значителна или трудно предотвратима вреда. Нестор мотивира искането си с аргумента, че "Дънди" предлага инвестиция от национално и местно значение и ще претърпи загуби от нейното осуетяване.
Шефът на БММ излезе от заседанието с приповдигнато настроение. "Винаги има някакво въздействие върху околната среда, но проектът ще бъде реализиран съгласно българските стандарти и европейското законодателство", заяви пред журналисти Нестор. Според него поради всичките забавяния и жалби в съда

компанията загубила 500 млн. долара

от пазарната си стойност. "Това не е добър сигнал за инвеститорите в България. Трябва да има процедура след всичките тези обжалвания стратегическите инвеститори като нас да задействат бързо проектите си. Още не сме решили къде ще обработваме златото от находището", каза още той.
ВЕЕС отхвърли категорично всички отрицателни становища и несъгласия на местни жители и екоорганизации. "Представените възражения срещу осъществяване на инвестиционното предложение не съдържат конкретни мотиви по законосъобразност", пише в решението.
"Категорично сме против отварянето на златната мина", заяви кметицата на Крумовград Себихан Мехмед. Тя посочи, че не е получила ясен отговор от Министерството на здравеопазването, че рудникът на Ада тепе няма да създаде рискове за човешкото здраве. "Поискахме представителите на здравното ведомство да ни покажат становището си, но те отказаха", добави тя. Единственото обещание, което канадските златотърсачи са поели, е да построят пречиствателна станция, в случай че след първата година водите от хвостохранилището, които се заустват в река Крумовица, не отговарят на нормите. Тревогите на родопчани не са една и две - взривовете в открития рудник, който се намира на 2 км от града - по 14 тона седмично в близост до 17 махали. Разнасянето на прах от трошенето и смилането на рудата, флотацията с хиляди тонове отровни химикали - ксантогенати, медни сулфати и дитиофосфати, изпускането на отровени с арсен и тежки метали води в река Крумовица, от която черпи вода почти цялата община.
Председателят на Общинския съвет в Крумовград Метин Сали, който също не бе допуснат в залата, намира решението за безсмислено. "След като не се взе предвид общественото мнение в града, очевидно всичко е било предварително решено. Ще направим всичко необходимо да не се допусне златодобив и екокатастрофа", допълни той.
В четвъртък извънредно ще се събере Общинският съвет, който вероятно ще приеме декларация срещу пускането на рудника и ще реши да обжалва решението на МОСВ.
Ще съберем протестна подписка срещу геноцида, който ни готви "Дънди", и ще я внесем в Европейския парламент и в Еврокомисията, обяви и Мария Дамянова, председател на сдружение "Живот за Крумовград". Тя смята, че е абсолютно нахалство от страна на министерството да обявява мнението на гражданите на родопския град за незаконосъобразно. "Проблемът със златодобива е дори по-сериозен от този с шистовия газ. При златодобива животът и природата се унищожават директно на повърхността на земята, пред очите ни, а не дълбоко в земните недра", смята Дамянова.

Напоиха язовир с арсен

С разпореждането за предварително изпълнение на златодобива на Ада тепе екоминистерството направи голямо изключение за БММ. Други инвеститори са принудени чинно да чакат с години. Това коментира пред "Стандарт" Дончо Иванов от Коалиция за устойчиво развитие. Той е гласувал против златотърсачите поради лошите бизнеспрактики на "Дънди" и липсата на социална, икономическа и екологична отговорност. "Държавата разреши на златодобивната компания да прави същото, което върши в Челопеч - замърсяване на река Тополница с арсен и тежки метали, разнасяне на отровен прах от хвостохранилището, рушене на десетки къщи в селото вследствие на силните подземни взривове. Наскоро стана и друг ужасен инцидент - пропука се стената на хвостохранилището на "Дънди" в Челопеч, при което опасни минни отпадъци, съдържащи природна сярна киселина, арсен и тежки метали, се изсипваха директно в язовир "Качулка" в продължение на два дни. Язовирът се използва масово за развлечение и риболов, освен това домашните животни от всички села наоколо ходят там на водопой - крави, коне и овце", обясни Дончо Иванов. На токсичния разлив и жалбите на граждани и сдружения обаче не обърнали внимание нито кметът на Челопеч, нито "Гражданска защита", нито РИОСВ. Нямало кой да предупреди хората да не се къпят, да не ловят риба и да не поят добитъка в арсеновата вода.

Чиновници клекнаха пред златотърсачите в Крумовград

2011-09-19T00:41:00.000-07:00

Брюксел е последната надежда на местните за спасение от геноцида

Родни чиновници хвърлиха Крумовград в ръцете на канадските златотърсачи. Висшият експертен екологичен съвет (ВЕЕС) към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) днес ще одобри инвестиционното предложение за изграждане на златна мина на площ от 850 декара на Ада тепе въпреки яростната съпротива на местните хора. "Стандарт" разполага с проекта за решение, изготвен от чиновници в отдела за Оценка на въздействието върху околната среда в МОСВ. В него се предвижда "Болкан Минерал анд Мейнинг" (БММ), дъщерна компания на канадската "Дънди Прешъс Метал", да извади 15 млн. тона руда от хълма Ада тепе, от които ще добие 20 тона злато. Златотърсачите ще оставят след себе си 7,2 млн. тона токсични отпадъци в хвостохранилището. Цената за всичко това е концесионна такса между 1,44 и 4% от печалбата, която "Дънди" ще плаща всяка година.
"Изключително редки са случаите, в които ВЕЕС гласува нещо различно от предложеното от чиновниците. В съвета абсолютно мнозинство имат държавните служители, които по закон не могат да имат различно мнение от това на институциите, в които работят", обясни Андрей Ковачев от коалиция "За да остане природа в България". Той обвини екоминистерството, че се опитва да изолира природозащитните организации от участие в заседанието. В момента върви процедура по избор на нови представители на екологичните сдружения във ВЕЕС. Екоминистърът Нона Караджова трябва да издаде заповед за включването на новоизбраните членове във ВЕЕС, което едва ли ще се случи до днес.
Проекторешението на ВЕЕС се обявява срещу цианидната технология и препоръчва метод на флотация със също така токсичните ксантогенати, медни сулфати и дитиофосфати. В документа обаче не се посочват хилядите протести и възражения на жители на Крумовград, които се опасяват от необратимо замърсяване на природата. "Представените възражения срещу осъществяване на инвестиционното предложение не съдържат конкретни мотиви по законосъобразност", отсичат чиновниците.
"Местната общественост е категорично против отварянето на мината. Ще водим докрай битката за нашата природа, живот и здраве", обяви пред "Стандарт" Мария Дамянова, председател на сдружение "Живот за Крумовград". Тя предупреди, че жителите на Крумовград ще излязат на масови протести срещу златодобива и ще внесат подписки в Европейския парламент и Еврокомисията.

Пожалиха само костенурките

Единствено костенурките ще бъдат пожалени от златотърсачите. Няма милост обаче за хората, които живеят близо до рудника.
"Година преди началото на строителството да започне изнасяне на костенурки и пускането им обратно в природата на подходящи места, достатъчно отдалечени от мината." Това е единствената препоръка, която касае живите същества в проекторешението на ВЕЕС. В документа пише, че бъдещият рудник няма да окаже значително отрицателно въздействие върху защитените животински видове - в зоните по НАТУРА "Източни Родопи" и "Крумовица". По данни на Българското дружество за защита на птиците само в района на река Крумовица са установени 136 вида птици, от които 31 са включени в Червената книга на България (1985 г). 64 вида от тях са от европейско природозащитно значение, като световно застрашени са два вида.
Без отговор са оставени страховете на местните хора от масираните взривове - два пъти седмично по 7 тона експлозив. "Близостта е опасна - 800 м по въздух е разстоянието от болницата и дома за стари хора. Ще взривяват направо в дворове и ниви. Там се намира вододайната зона на Крумовград и вятърът духа към града. За отпадъците въобще да не говорим", отбелязва Маргит Василева от "Живот за Крумовград".
Доскоро в сила беше наредба номер 7 от 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита, която забранява взривни работи на разстояние по-малко от 2000 м от жилищни площи. Под нейната защита попадаха 17 махали край Ада тепе: Сойка, Чобанка 1 и 2, Къпел, Победа, Тайник, Битово, Върхушка, Конево, Синап, Звънарка, Дъждовник, Едрино, Кременик, Белагуш, Скалак и Копривник. През май обаче наредбата е отменена и по силата на закона решението за отстоянията от взривовете се взима с Доклада за оценка на въздействието върху околната среда. "Дънди" твърди, че взривовете и вдигнатият прах от 700-те тона експлозиви годишно ще бъдат безопасни за всички населени места, близките ниви и пасища. Изключения са само махалите Чобанка 1 и 2, които се намират в подножието на Ада тепе. "Дружеството ще преговаря със собствениците на имотите в махалите с цел закупуването им заедно с находящите се в тях постройки", обещава БММ.

Суша мори Родопите

Според проекта на "Дънди" мината ще изземе за нуждите си еднократно 100 000 кубика вода. За работата на обогатителната фабрика ще отиват 2,9 млрд. литра годишно, 98 процента от които ще се връщат обратно в оборот. Според тях вододайната зона на реката има капацитет от 30 литра в секунда, а градчето използвало по 20 в пикови периоди.
"Дългосрочното добиване на вода в такива мащаби ще увеличи местната конкуренция за вода. В такъв полупустинен район, където голяма част от местното население зависи от земеделие и режимът на водата вече е факт през сухите месеци, можем да очакваме, че сериозните конфликти заради недостиг на вода ще бъдат утежнени", коментира американският хидроинженер д-р Робърт Моран.
Тежката суша вече налегна Крумовградско това лято. "В момента караме с водоноски вода в 7 населени места в общината", съобщи зам.-кметът Абидин Хаджимехмед. Река Крумовица, която при големи порои отнася мостове и достига дълбочина от 8 метра, сега прилича на локва.
Кметицата на Крумовград Себихан Мехмед пък се тревожи, че заустваните в реката отпадни води от хвостохранилището може да отровят поречието на Крумовица с арсен и тежки метали, и настоява да се изгради пречиствателна станция. От БММ изразиха готовност при доказана нужда да изградят съоръжението.

Тютюнът и пчелите под заплаха

През 2005 г. една от най-големите световни компании за преработка на тютюн лично предупреди тогавашния премиер Сергей Станишев и неговите министри, че ще спре изкупуването на тютюна от Крумовградско, ако златното находище почне да се разработва, припомня зам.-кметът Абидин Хаджимехмед.
В същото време канадските златотърсачи уверяват, че разработването на находището няма да застраши нивите и пасищата около Ада тепе, няма да пострадат земеделието и тютюнопроизводството.
Земеделците от района обаче се опасяват, че отнемането на вода ще затрудни поливането на зеленчуковите градини по поречието на Крумовица. Пчеларите също са против мината и обвиняват сондажите на БММ за масовия мор по насекомите в селата Сърнак, Скалак и Звънарка.

Спор за 1450 тона арсен

Няма опасност от отравяне на околната среда с арсен и тежки метали, твърди канадската компания. По време на експлоатацията се очаква да бъдат извадени от земните недра 1450 тона от силно отровния елемент. По-голямата част от съдържащите арсен минерали ще преминат в преработения златен концентрат. Останалата част ще отиде в хвоста, но ще бъде в неразтворима форма, посочва БММ. Еколозите обаче смятат, че част от арсена неизбежно ще се отдели при взривяването, смилането и флотацията на рудата. "Дънди" признава, че съдържанието на арсен и някои тежки метали в минните отпадъци ще превиши предохранителните концентрации за почви съгласно българското законодателство.

Наемат 230 миньори

Заради златото канадците не скъпят обещанията си за Крумовград. Между 120 и 130 милиона долара инвестиции ще се излеят в града, казва директорът на БММ Алекс Нестор. Рудникът ще даде работа на 230 души, повечето от които местни хора. Според БММ със сигурност заплащането там бъде по-голямо от средната за страната работна заплата. "Дънди" обещава да създаде общински фонд, с който да се финансират инфраструктурни проекти, а също и инвестиционен фонд за подпомагане на малкия и средния бизнес, тютюнопроизводството, зеленчукопроизводството, животновъдството и биоземеделието. Нестор уверява, че компанията ще спазва най-високите стандарти за опазване на околната среда. Тя е дала 2 млн. лв. за довършване на археологичните проучвания на Ада тепе, където са открити праисторически минни галерии от 1500 г. пр. Хр., а след това ще бъдат заделени средства и за създаване на Музей на открито в непосредствена близост до новия рудник.

БММ иска юзди за природозащитниците

Закон, който да ограничи безразборното обжалване на минни проекти от страна на екологичните организации, поиска тези дни шефът на БММ Алекс Нестор. Според него част от природозащитниците у нас се занимават само и единствено с рекет. Нестор допусна, че заради съдебни жалби отварянето на рудника на Ада тепе може да се забави с години. Оптимистичният вариант е да започнем експлоатация в края на 2013 г., но може да ни забавят и до 2016 г., допълни Нестор. Решението на кабинета за предоставяне на концесия на БММ се обжалва от община Крумовград, а следващото заседание е насрочено за февруари 2012 г. Днешното решение на ВЕЕС също може да бъде обжалвано в двуседмичен срок.

По света взимат до 50% концесионна такса

И в най-корумпираните страни концесионната такса е 50%, а у нас е между 1,44 и 4%, което е пладнешки обир, коментира евродепутатът Слави Бинев. Той е внесъл две питания до Европейската комисия срещу "престъпната", по неговите думи, дейност на "Дънди" в Челопеч и Крумовград. Изпратил е писма, описващи нарушенията, до акционерите на канадската компания, а също и до борсата в Торонто, на която фирмата се листва.

О, Музо, възпей оня гибелен акциз

2011-09-14T05:12:00.000-07:00

Откритието, че Троянската война не е избухнала заради Елена, преобръща историята

"Троянската война е избухнала не заради хубавата Елена, а заради митата и акцизите, които троянците са наложили на древните мореплаватели, възползвайки се от контрола си над Дарданелите - входа за Черно море", обяви проф. Божидар Димитров. С разкритието си директорът на Националния исторически музей е на път да преобърне цялата световна история.
Още древноримският поет Овидий ни е поставил въпроса: "Кой щеше да знае за Хектор, ако Троя беше щастлива?" Последният прочит на мита обаче представя нещата в нова и неочаквана светлина - Троянската война е била търговска, а не се е водила за най-хубавата жена на света. Оттам излиза, че цялото суетене и дрънчене на оръжия от страна на богове и богини, герои и прочие митически създания и било всуе, а древногръцкото международно положение напомняло на икономическото ембарго, наложено от САЩ на Куба.
За най-древния поет Омир знаем, че е бил сляп и може нещо да не е довидял, но пък неговата Муза едва ли би се съгласила да възпее гнева на Ахила Пелеев, ако той се е сражавал смело и е загинал, пронизан в петата заради по-ниски мита и акцизи.
В поемите "Илиада" и "Одисея" са навързани като синджир главните древногръцки митове и те безвъзвратно биха загубили смисъла и блясъка си без хубавата Елена. Да вземем дори само ябълката на раздора. Заради златния плод с надпис "Най-красивата" се сдърпали до кръв богините Хера, Атина и Афродита.
Парис дал ябълката на Афродита, а в замяна богинята му помогнала да отвлече Елена, съпруга на спартанския цар Менелай. Много от днешните тийнейджъри пък знаят, че "троянският кон" е вид зловреден компютърен вирус, а последните открития само ще затвърдят убедеността им, че дървеният ат е бил замислен като паметник на първия хакер.
Опожарената заради грешна фискална политика Троя по принцип има и други достойнства. Една по-късна легенда разказва, че след разгрома Еней и неколцина негови другари оцеляват и се заселват в Италия, където той се жени за щерката на местния цар Латин. Негов потомък е Ромул, основателят на Рим. Тази история, разказана в поемата на Вергилий "Енеида", очевидно също изветрява при новите обстоятелства. Излиза, че предтечата е бил прост икономически емигрант, а не основател на Вечния град, люлката на републиканските добродетели.
"Конебореца Хектор" също е един от големите губещи. Неговата слава също бие на кухо и не заслужава векове по-късно един от рицарите на Кръглата маса на крал Артур да носи неговото име.
Ако хубавата Елена не е била толкова хубава, отива на кино и друга романтична представа - за величието на любовта и страданията, които е причинила. И тогава наистина Данте не е прав да пише в "Ад": "Виж там Елена с колко тегоби света измъчи. Виж Ахил как страда, заради любовта й той се би!"
Последните теории отлично ще допаднат на вкуса на съвременните женски списания. В тях изобилстват статии, разобличаващи мъжете като егоистични похотливци, които се интересуват само от пари и секс. В този смисъл може да се появят писания как Елена първо е подкупила журито на конкурс за миски, после Парис не я е отвличал, а й е подарил нов силиконов бюст и тя сама тръгнала с него. Ахейците пък започнали Троянската война в името на свободния пазар и Одисей се пада велик предшественик на Адам Смит. Част от оцелелите жители на Троя емигрирали по българските земи и донесли със себе си троянската сливова ракия…

Колко е души Плевнелиев изгорил живи?

2011-09-10T06:09:00.000-07:00

Отговор на статията на Иво Атанасов „Милионите на Плевнелиев са повече от населението ни“ в „Дума“

„За да натрупа състояние от 12 милиона лева, /Росен Плевнелиев – б.р./ наистина е щипнал почти по два лева от цялото население на страна с големината на България“. Признавам, че това умозаключение на Иво Атанасов, секретар по комуникационната политика на президента Георги Първанов, ме извади от равновесие. Затова реших да изложа некои съображения по статията му „Милионите на Плевнелиев са повече от населението ни“, публикувана на страниците на вестник „Дума“.
Първо искам да уточня, че безкрайно уважавам г-н Атанасов и по принцип смятам, че той щеше да бъде най-добрият кандидат-президент на БСП, но пленумът реши друго. Също така трябва да допълня, че според мен водещите кандидат-президенти на тези избори са слабички и засега не виждам за кого да гласувам. Като цяло намирам състезанието между Плевнелиев, Калфин и Кунева за рязка девалвация спрямо досегашните титуляри на „Дондуков“ 2 – Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов.
Така или иначе главната битка се разгръща понастоящем между кандидатите на ГЕРБ и БСП и затова статията на едно от най-влиятелните леви пера има ключово значение. Особено когато ни задава драматичен избор, за кого да гласуваме. „Дали за някого, който е бил в политиката и е устоял на съблазните, или за този, който е прибрал от всекиго от нас почти по два лева. Та да го насърчим утре да ни вземе по три“, предупреждава Иво Атанасов. Вероятно е дал на Ивайло Калфин ролята на невоведения во изкушение, но името му не е категорично упоменато.
Статията започва трогателно с наблюдението, че Плевнелиев е сбъднал една от най-забавните детски фантазии на Иво. „Когато бях малък,

семейството ни живееше в оскъдица

и въображението ми, лутайки се в търсене на изход, си представи веднъж как осемте милиона жители на страната ми дават по една стотинка“, спомня си бившият депутат от БСП. Като пораснал, осъзнал, че всички богаташи трупат състоянието си именно като „щипват“ от всички граждани по някое левче.
В духа на традицията авторът бичува ширещото се според него преклонение пред милионерите с известния цитат на Ботев: „Богат е, казват, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко е той ограбил и пред олтаря Бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи“. Жаравата е разстлана, но е време да потанцуваме върху научната теория.
„Защото богатството не идва от въздуха, то е незаплатен човешки труд. Да предположим, че в продължение на четири часа дневно наетият работи за собствената си заплата. В останалите четири часа и половина от работния ден той създава добавена стойност, която се присвоява от собственика. Тъкмо тази експлоатация поражда богатството“, обяснява ни президентския секретар по комуникационната политика без никъде да цитира Маркс. И правилно, защото съжденията му са пародия на марксизъм.
Докато Атанасов беше в парламента у нас се разрази така нареченият строителен балон. Например най-бедните селяни в Банско станаха мултимилионери от продажбата на бащините си ниви. Техните мери се намираха на стръмен и каменист терен, където е най-неплодородната земя. Обаче в разгара на икономическия бум – и солидното строителство на хотели и писти, цените на бедняшките ниви хвръкнаха в космоса. Същото се случи и в София, а също и в селата по Черноморието, и в други десетина курортни градчета. Когато цените на пазара на имоти полудеят, наистина се правят бързо пари от нищото, но не виждам как подобно забогатяване прибира левчетата на народа.
Струва ми се, че не всяко печелене на пари задължително ощетява всички хора. Поне аз не знам как точно Плевнелиев ми е гепил двата кинта. Наистина у нас изобилстват примерите за олигархично трупане на капитал – и Иво Атанасов не пропуска да спомене като ярки примери царя и неговите юпита, както и банкерката Цветелина Бориславова. Естествено, не е дописал имена на червени мултимилионери, отхранени с пладнешка приватизация, източване на държавата, нагласени търгове и просвояване на труда на собствените си работници.
В съвременната шантава икономика заключението, че всяко богатство е грабеж, просто не работи. Само да хвърлим поглед на рулетката на световните борси – хора стават чудовищно богати за часове, други за минути фалират. По същия начин някои хора на наемния труд работят за хиляди левове на месец, а други - за стотина.
Старият анархист Прюдон настояваше, че „частната собственост е кражба“. Но Иво не ни проповядва анархия – да не си правим майтап с класовата борба, да рипнем на социална революция, да премахнем частната собственост

и да преджобим чорбаджиите

Вместо това той ни успокоява: „Повечето от нас нямаме собствен капитал и при пазарната икономика неизбежно ще бъдем експлоатирани. Това зависи не от личното ни желание, а от законите, по които функционира обществото“.
Тъжно, но вярно. Там е работата, че некои от нас ги експлоатират за по-малко пари, други от вас ги експлоатират за повечко, а трети ги експлоатират до смърт за жълти стотинки. Именно в това е смисълът на лявата идея – на тези зверски експлоатирани съсловия – каквито в България са например шивачките, миньорите, земеделците, да не им съдират кожите от гърба алчните капиталисти.
Но някой да е чул Българската социалистическа партия или социалният президент да надигнат глас в защита на потъпканите права на работниците и заробването на цели региони? Да е видял да протестират срещу нашенските, руски и американски корпоративни интереси, които застрашават националните интереси, българската природа и здравето на хората?
Съществува и друг важен елемент във филипиката срещу Росен Плевнелиев. За разлика от мнозина предприемачи, досега срещу доскорошния строителен министър от кабинета на ГЕРБ не са видели бял свят каквито и да е факти и доказателства, че е ограбил някого или е натрупал парите си по нечестен начин. Това го признава и Атанасов в статията си, но убеждението му, че всички богаташи са един дол дренки е непоклатимо. Любопитна гледна точна за политик, който е един от възможните бъдещи лидери или поне член на ръководството на Социалистическата партия. Да предположим, че следващият конгрес вземе и го избере за председател, ми е крайно любопитно какъв курс ще поеме. Представям си например следния диалог: „Другарю Гергов, вие сте натрупали еди колко си милиона от свинарство, ЦУМ, Слънчев ден, Хисаря, Стария Пловдив, Панаира... Следователно сте щипнал по еди колко си левчета от всеки българин!“ А в отговор Георги Гергов мига невярващо...
Другите, дето имат по 80 хиляди натрупани жълтици, вече си знаят че са ограбили всеки един от нас с по грош.
Кристалното кълбо ми показва, че президентският секретар по комуникационната политика не е човекът, който ще поведе джихада срещу капиталистите и така наречения дребен и среден бизнес.
По-скоро до изборите ще забрави какво е писал.
Пустословието е логична последица от замръзналия политически дебат, нямаме сблъсък на идеи и концепции за бъдещото развитие на държавата, а нестинарска хореография от героични пози по оста „богат – беден“. Плевнелиев спал по паркинги, а прадядото на Калфин бил калфа в село Бистрица. Остава Меглена Кунева да излезе и да каже, че докато е била снаха на Пръмов, в семейството на члена на Политбюро не си дояждали и тя често си лягала без вечеря. Изборите минават и заминават, но ако здравият разум си тръгне, после - иди го гони...
В заключение по темата за морала на богатите ще приведа мнението на лорд Честъртън от книгата му „Ортодоксия“, където той доста свежо тълкува думите на Иисус Христос: „Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие“. /Лука, 18:25/.
„Само християнската църква може да повдигне някакво рационално възражение срещу пълната самоувереност на богатството. От самото си създаване е твърдяла, че опасността не е около човека, а вътре в него. Тя също казва, че най-опасната среда е средата на обилните удобства. Знам, че най-съвременната индустрия полага сериозни усилия да произведе преголяма игла. Знам, че най-вещите биолози се занимават главно

с опити да създадат премъничка камила

Дори да смалим камилата до неузнаваемост и да разширим безкрайно ухото на иглата, думите на Христос няма да променят значението си, което е, че моралът на богатите подлежи на съмнение.
Християнството може да направи света на пух и прах и в най-разводнения си вид. И най-незначителното присъствие на църквата е ултиматум към света. Целият съвременен свят се гради не върху идеята, че богатите са необходимост /донякъде защитима/, а върху идеята, че те заслужават доверието ни, която /поне за християните/ не е защитима.
Навсякъде – по компании, аристократични кръгове, вестници и забави на политици – ще чуете мисълта, че богатите са неподкупни. Фактът, разбира се, е, че богатите СА подкупни. Те вече са подкупени. Затова са богати. Според християнството човекът, зависим от удоволствията на живота, е покварен – духовно, политически и финансово. И Христос, и християнските светци повтарят едно и също – да си богат означава да си застрашен морално. Да затриеш богатите като заплаха за справедливостта не е непременно нехристиянско. Да ги коронясаш като подходящи управници на обществото също не е непременно нехристиянско. Със сигурност не е нехристиянско да се опълчиш срещу тях или да им се подчиниш. Нехристиянско е да им се довериш, да ги считаш за по-морални от бедните“.

Каймански синдром

2011-09-05T09:01:00.000-07:00

Общинските съветници в Брезник научиха от "Стандарт", че драгият чуждестранен инвеститор, който се кани да изкопае 14 тона злато и 65 тона сребро под Бърдото, е офшорка от Каймановите острови. От вестника разбраха също, че "Трейс Ресорсиз" се кани да използва хиляди тонове отровни ксантогенати и медни сулфати при обогатяването на рудата. Прочетоха, че ще взривява по 800 кг експлозиви дневно за добиване на рудата насред лесопарка, в който брезничани отдъхват, и на сто метра от лековития извор Желязната вода. Кайманските предприемачи още не са им казали, че покрай благородните метали ще извадят от земните недра и хиляди тонове сяра, алуминий, желязо, арсен, магнезий, олово, манган и хлор. Местните хора научиха последни за бъдещата мина, и то когато е твърде късно да спрат проекта, който застрашава здравето и поминъка им
През юли РИОСВ-Перник даде зелена светлина на "Трейс Рисорсиз" за изготвяне на Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС), с което задейства процедурата за получаване на концесия. У нас не съществуват ограничения върху участието на офшорни фирми от екзотични острови в стопанския живот на страната. Но е редно държавните институции да бъдат по-внимателни с миннодобивната промишленост, тъй като там рискът от технологични аварии, които нанасят огромни поражения върху околната среда, е силно повишен. Данъчният рай освен че помага да спестиш милиарди от налози и собствеността на фирмата ти да потъне в пълен мрак, е удобно убежище за измъкване от отговорности.
По този повод миналата година в САЩ избухна огромен скандал, след като нефтената платформа "Дийпуотър" се взриви и удави Мексиканския залив в петрол. Оказа се, че компанията "Трансоушън", причинила най-тежката екологична катастрофа в историята на Америка, прескачала от една офшорна зона към друга. Първо в щата Делауър, после на Кайманите и накрая в швейцарския кантон Цуг. Разбира се, Щатите разполагаха с инструменти да притиснат както "Трансоушън", така и петролния гигант BP да почистят и обезщетят подобаващо населението от засегнатите щати. Но ако, не дай си, Боже, златната мина изтрови Брезнишката община, кой ще защити правата на държавата и пострадалото население?
Може би ще пратим фрегатата "Дръзки" на военна мисия в Карибско море?
Поразително е и безгрижието, с което държавните институции раздават подземните ни богатства през последните 20 години. Едни от най-светлите примери даде правителството на Иван Костов, което хариза най-голямата златна мина Европа - в Челопеч, на ирландския "Наван холдинг" срещу 6 милиона долара. Друг подарък на кабинета на ОДС беше Миннодобивният комбинат в Пирдоп, който беше приватизиран от белгийска компания за 80 милиона долара. Става дума за предприятие с милиардни печалби, които плащат нищожни концесионни такси. За златодобива например държавата годишно получава между 1,44 и 4% в зависимост от котировките на Лондонската борса на металите.
Последният изблик на икономическата криза в световен мащаб доведе до пореден скок и на цената на златото. Изглежда, миражите за Елдорадо и Клондайк лишиха от сън мнозина, които мечтаят да извадят жълтия метал в България до последния грам. И забравят, че съвсем наблизо до находищата живеят хора, чиито живот и здраве не са им безразлични. Вече у нас цели региони се вдигнаха на бунт
срещу заплахите от минната и нефтодобивната индустрия. Лудогорието и Добруджа въстанаха срещу сондажите за шистов газ, а хората в Крумовград са пред революция заради планирания върху Ада тепе златен рудник.
Освен че искат да живеят сред чиста и красива природа, техен съветник е и горчивият опит на силно замърсените от рудодобива и преработвателните комбинати градове. На официален език нежно ги наричат "райони с повишен здравен риск", което означава хронично болни хора, почви, препълнени с тежки метали и арсен, и непродаваема земеделска продукция. Всъщност става дума за изтровени от мини и тежка промишленост градове като Перник, Кърджали, Златица и Пирдоп. Последните две общини са на първо място по ракови заболявания в Европа. В Средногорието освен сероводород и азотен диоксид гълтат също сярна киселина и арсен. 50 хиляди души в Кърджали пък страдат от честите изпускания на кадмий и олово във въздуха.
Въпреки периодичните обещания държавата нито се стреми да вдигне концесионните такси, така че да получава поне малка част от печалбата, нито принуждава минните замърсители да спрат с изпускането на отрови. Дори не предупреждава местното население при аварии с течове и обгазявания. Затова е крайно време държавата да започне да мисли повече за хората и по-малко за комфорта на минното лоби.

Златото на Брезник потъва на Кайманите

2011-09-02T09:06:00.000-07:00

Офшорка с 5 000 лв. капитал напира да изкопае 14 тона жълт метал

Офшорна фирма кандидатства за добив на 14,4 тона злато и 65 тона сребро в Брезник, показва справка в Търговския регистър. „Трейс Рисорсиз“ ЕООД, която проучва находището „Милин камък“, е собственост на регистрираната на Каймановите острови „Омакс Интернешънъл Лимитед“. Според вътрешнофирмени документи „Омакс” е част от конгломерата от фирми на канадската „Юромакс Рисърсиз“, която през март обяви бомбастични запаси и ресурси не само в Брезник, но и в близкия Трън - 65 тона злато.
През последните десет години „Юромакс“ действа у нас чрез дъщерните си дружества - „Мартерн“ и „Трейс Рисорсиз“. След многократни смени на собствеността през 2009 и 2010 г. и двете са прехвърлени на офшорната компания. Законодателството на Кайманите гарантира пълна анонимност на собствениците, акционерите и банковите влогове на фирмите. Освен това компаниите не плащат никакви данъци върху доходи, печалби, дивиденти, инвестиции и други капиталови операции.
„При получаването на концесия за златодобив ще регистрираме „Трейс Рисорсиз“ на територията на община Брезник, ще внасяме половината от концесионната такса и останалите данъци в местния бюджет. Вече сме в процедура на пререгистрация“, уточни пред „Стандарт” административният директор на фирмата Ина Михайлова.
Освен находищата в Граово, кайманската офшорка управлява и находището в струмска Иловица, Македония, където обяви невероятните 300 милиона тона мед. Като собственик и мениджър на офшорката е посочен Кристофър Серин, който е ръководител и на сръбското подразделение на „Мартерн“. Управители на „Трейс Рисорсиз” пък са Марк Густафсон, който е изпълнителен директор на „Юромакс“, и Димитър Димитров. Златодобивната компания все още няма нито една действаща мина по света, а „Милин камък“ е най-напредналият й проект.

Наливат $ 44 млн. в рудника

„Трейс Рисорсиз” ще вложи 44,5 млн. долара в Брезнишката община. Ще открием 200 работни места и ще съживим града, обяви директорът на фирмата Ина Михайлова. Понастоящем върху златния хълм пасат стотина овце и двайсетина крави. На юг от Бърдото пък са разположени пустеещи земи, ниви с житни култури и овощни градини.
На 10 август компанията направи Ден на отворените врати. Заради проливния дъжд обаче в нейния офис дойдоха едва десетина души. „Рудникът ще бъде подземен, което значи че няма да се секат гори и Бърдото ще се запази“, обясни Ина Михайлова. Тя посочи, че находището е разположено на 1500 дка, а върху останалата земя ще бъдат построени флотационна фабрика, хвостохранилище, табан за руди, депо за хумус, помпена станция, електростанция и офис-сгради. Директорката на „Трейс” каза, че общата площ е 2 199 дка. В инвестиционното предложение, изпратено до кмета, обаче са посочени 1336,6 дка.
Според Михайлова хвостохранилището ще заема 200 декара /според официалните документи е 220 дка/.
Предвижда се златният рудник да работи 16 години. През първите 4 ще бъде построен, след което добивът с максимален годишен обем от 300 хиляди тона. Прогнозите сочат, че за 10 години рудата ще се изчерпи и тогава „Трейс” ще се заеме с двугодишна рекултивация и залесяване на мястото. Очакваният добив е 2,5 млн. тона, но в рекламните брошури фирмата е записала и възможност за увеличение до 3,6 млн. тона руда.
Рудникът ще бъде на 2 км от града и на 200 метра под земята. Рудата ще се добива чрез взривяване. Ина Михайлова твърди, че ще ползват 800 кг взрив на ден. В инвестиционното предложение обаче са записани 350-400 кг. експлозиви дневно.
После скалата ще се троши и смила на частици с размер 100 микрона о подлежи гравитационно обогатяване. „Рудата се поставя в хидроциклонни метални съоръжения, където се върти като на водна пързалка Извлича се 65-70% от златото.”, допълни административната директорка на „Трейс Рисорсиз”. После обогатеният материал отива на флотация с меден сулфат /син камък/ и калиев амил ксантогенат /отровен химикал от рода на етера/. При флотацията се извлича до 90 процента от благородния метал.
„Безопасно е тъй като ще използваме 3-процентен воден разтвор на ксантогената. Той ще бъде в оборотните води и няма да попада във хвостохранилището. Дори по случайност да има теч, химикалът се разгражда за седмица”, добави тя. Остатъкът - смляна скала с меден сулфат, се обезводнява с преси и отива в отпадъкохранилището. Няма да има пирометалургия – преработка от злато до метал. Няма да има цианиди, киселини и основи”, декларира шефката на ”Трейс”.

Ще купуват земя след концесия

„Милин камък” попада върху 1906 декара земеделски земи, повечето от които са обработваеми. Находището обхваща стотина дребни парцела на местни жители, но има и общински и църковни имоти. Северната част на мината откъм билото на Бърдото е иглолистна гора на площ от 297 дка, която е държавна. Най-често задаваният въпрос от местните хора е колко „Трейс” плати за нивите им, под които лежи жълтият метал. „В момента сме на начален етап. Ако Докладът за ОВОС бъде приет и получим концесия, чак тогава ще решаваме въпроса, но дотогава няма да купуваме”, казва шефката на златодобивната компания. Сред местните обаче вече пълзи мълвата, че златотърсачите изкупуват земята за 100 лв. на квадрат.
Рудникът планира изграждането на помпена станция и изкопаването на кладенци по поречието на река Конска, която е на 3,5-4 км от находището. Оценили са нуждите си от вода на между 5 и 15 литра в секунда /2, 36 милиарда литра годишно/. „Не попадаме в площи на питейни водоизточници и санитарно-хигиенни зони, наоколо няма и битова канализация”, обясни Ина Михайлова. Заради сушата и недостатъчните водохващания в околните села Кошарево, Гигинци и Долна Секирна се води истинска водна война.
Кайманският инвеститор се кълне, че няма да има заустване на хвостови води в реката, а цялата вода ще се връща в оборот. Хвостохранилището с обем от 2 млн кубика обем пък ще бъде проектирано със земетръсна защита и снабдено със системи за 24-часово наблюдение.
Според инвестиционното предложение се очаква се отпадъкът да бъде 164 000 тона годишно /в решението на РИОССВ-Перник обаче са записани 295 000 тона хвост за година/. Една четвърт от отпадъка пък ще се връща обратно под земята а запълване на минните галерии. Правилната експлоатация на хвостохранилището премахва всякакъв риск от замърсяване на околните земеделски земи, твърди Михайлова.

Общинският съвет скочи срещу мината

Общинските съветници в Брезник скочиха като ужилени срещу решението на РИОСВ-Перник от 14 юли 2011 г. за извършване на Оценка за въздействието върху околната среда /ОВОС/ на бъдещия рудник. На 29 юли местният парламент единодушно прие възражение срещу инвестиционното намерение на “Трейс рисорсиз”. “Досега Общинският съвет беше заобиколян и не е информиран за планирания рудник. Научихме за него едва от разпореждането на РИОСВ-Перник”, заяви пред “Стандарт” председателят на ОбС Иван Ставрев.
На 29 март т.г. златотърсаческата фирма изпрати предложението за инвестиционно намерение до кмета на Брезник Христо Миленков. Месец по-късно той уведомява РИОСВ-Перник, че няма постъпили възражения срещу проекта. Съветниците обаче настояват екологичното министерство да върне процедурата в начален етап, а също и им изпрати всички договори, които е сключило с кайманската офшорка.
„Обстановката е сложна и трябва внимателно да бъде проучена, всяко изказване трябва да бъде балансирано. В момента нямам възможност да говоря, затрупан съм с работа”, каза кметът на Брезник.
Шефът на местния парламент Ставрев не крие, че е твърд противник на златодобива. “Брезник ще изгуби много неща – предимствата на курортно градче, чистия въздух и водата, а и Бърдото ще ни бъде развалено“.
Същевременно в града набира сила и Инициативен комитет, който вече е събрал над хиляда подписа срещу мината. „Регионът ни ще бъде тотално унищожен. Отварянето на златната мина е противоречи напълно на приетите Стратегии за развитие на общината, които залагат на туризма, чистата природа, биоземеделието и животновъдство”, заяви председателят на Гражданския комитет Десислава Стоилова.

„Натура 2000” пази
дърдавец и сврачка

Спирачка пред рудника може да се окаже и световнозастрашеният ливаден дърдавец, който чурулика наоколо. Птичката обитава две защитени зони от „Натура 2000” в близост до находището. Михайлова заяви, че ще бъде направена и Оценка за съвместимост с „Натура 2000”, въпреки че компанията не била длъжна. „Едната зона е на 5 км от мината, а другата - на 7 км”, допълни тя. По документите обаче зона „Мещица” се намира на 2 км от находището, „Ноевци” - на 4,8 км . Освен дърдавеца там гнезди и друг застрашен в планетарен мащаб вид - червеногърбата сврачка.

На Бърдото е спасена България през 1885 г.

„Тази жертва ние трябва да дадем, па макар и костите си да сложим на бойното поле. От нас зависи съдбата на България и Съединението”. Така завършва речта си на Бърдото кап. Стефан Кисов преди да поведе малобройния си отряд на обречена битка срещу 15-хилядната Моравска дивизия. На 6 ноември 1885 г. край Брезник се провежда едно от най-важните сражения в Сръбско-българската война. Отрядът на кап. Кисов, част от Втори Струмски пехотен полк, отстъпва пред сърбите с цената на многобройни жертви. Сражението обаче забавя фатално с един ден Моравската дивизия и тя не само не успява да стигне навреме за битката при Сливница, но и е разбита и хвърлена далеч от фронтовата линия. В боя на златния хълм загиват 116 български войници. Техните кости са положени в Мемориала, издигнат в градската градина.
Бърдото пази и останки от древни цивилизации. Антично селище е открито при археологически разкопки, извършени от проф. Димитрина Джонева през 70-те.
В малка надгробна могила е намерена военна грамота на ветерана от трайкиското племе беси - Дулес. Грамотата е издадена от римския император Веспасиан, живял през I век сл. Хр.
На върха са разкрити основи от раннохристиянско селище и църква. „Сега Брезник се намира от северната страна на хълма, което е необичайно. Вероятно заради заплаха градът е бил преместен “, разказва учителката по история Аниела Стефанова. В Брезник се носи легендата за т.нар Седмопрестолие – върху шестте баира наоколо имало по една църквичка, а центърът на енорията бил средновековният храм „Св. Петка”, който се намира от северната страна на Бърдото. До хълма е открито и древно езическо светилище - десет каменни кръга, подобни на барабани и обърнати на изток, каза Аниела Стефанова. Наблизо се намира и тракийската Добра могила, която все още не е проучена от археолози.

Желязната вода
под заплаха

Брезничани най-силно се тревожат от загубата на минералния извор „Желязната вода”, който се намира само на сто метра от бъдещия златен рудник. Течното съкровище на Брезник е отличено със златен медал на изложението за минерални води в Лондон през 1909 г. Двайсет години по-късно изворът е каптиран от древна руднична галерия и е направена чешма. Преди 9 септември елексирът свкус на пирони се е бутилирал и продавала в цялата страна. Лековитата вода е богата на железни йони, калций и магнезий. Помага срещу множество стомашно-чревни, чернодробни и кожни заболявания, включително срещу анемия.
Управителят на „Трейс” Димитър Димитров обаче е обещал да направи каптаж с ново водохващане на желязната вода. „Мината няма да засегне извора, защото той е на повърхността, а рудникът ще бъде на 200 под земята”, коментира Ина Михайлова.

Помнете Челопеч, пазете Крумовград!

2011-08-03T06:39:00.000-07:00

Във вторник „Болкан Минерал анд Майнинг“ /БММ/, дъщерна компания на „Дънди Прешъс Металс“, публикува открито писмо до парламента и медиите срещу „поредицата тенденциозни и неверни публикации в „Стандарт“ и други издания, целящи да дискредитират канадския инвеститор и проекта за рудник на Ада тепе. Тъй като съм автор на цитираните в изявлението статии за дейносттта на дружеството в Крумовград и Челопеч, чувствам се лично засегнат и искам да отговоря на претенциите им. „Дънди“ ме обвинява в „медийни манипулации, откровени лъжи, насаждане на страх сред местните хора и работа срещу интересите на Крумовград“.
На първо място съм безкрайно възмутен от високомерното отношение на шефовете на златодобивната компания, които очевидно мислят родопчани за бавноразвиващи се и заблудени хора, които не виждат благоденствието, което щял да им донесе бъдещият рудник. Кой съм аз, че да манипулирам бай Мехмед Хасан от Овчари, който на общественото обсъждане попита началството на БММ защо в местностите, където „Дънди“ бият сонди, впоследствие масово измират пчелите и костенурките. Защо на бял свят се появяват животни с малформации – телета с две глави и мъртвородени добичета? Кой може да излъже хората от Звънарка, където при сондажните работи почнали да пресъхват чешми?
От няколко години жителите на Крумовградската община са изправени пред драматичен избори – дали да вярват на експертизите и обещанията на БММ, или на очите си и здравия разум. Кой може да ги убеди, че взривяването на 14 тона експлозиви седмично на Ада тепе /на 1,5-2 км от центъра на града/ няма да се отрази на здравето и на живота им, че няма да разруши домовете им?
Още повече, че пред нас е само печалният опит на Челопеч – в северозападната част на селото от силните подземни бомбардировки в рудника на „Дънди“, които гърмят три пъти на денонощие, техните къщи се рушат – падат стени и тавани, оградите се усукват. През разцепените стени в стаите им влизат гущери, а при дъжд се пълнят с вода.
Златодобивната компания извади експертиза, че не са виновни взривовете и сградите се рушат заради калпавото строителство. Но кой ще убеди челопечани, чиито къщи 40 години са стояли непокатимо, че изведнъж случайно се напукват заедно с началото на интензивните взривни дейности? Та нали утре, когато домовете в Крумовград почнат да падат, „Дънди“ ще извадят научно-обоснована експертиза, че силният вятър ги събаря.
БММ обеща да развива златодобива „в хармония с други традиционни за района дейности – тютюнопроизводство, зеленчукопроизводство, животновъдство“. Интересно защо не го е правила досега в Челопеч? Там в градините, намиращи се до шахтите на рудника и хвостохранилището, изсъхват овощните дървета и зеленчукът. „Садим, без да берем“, каза ми на шопски Сийка.
Защо шефът на компанията г-н Алекс Нестор не каже колко крави и овце са останали в селото на „Челопеч майнинг“ и защо месото на животните пожълтява, добитъкът непрекъснато боледува и мре?
Една от големите тревоги на хората е да не бъде отровена с химикали от хвостохранилището река Крумовица. „Дънди“ дава пълни гаранции и рекламира някаква супермодерна система за пречистване и връщане в оборот на голямата част от водата.
Само че дейнията им в Средногорието говорят за друго. Дълги години „Челопеч Майнинг“ трови с арсен и тежки метали река Тополница под благия поглед на санитарните власти. Едно от селата по поречието – Поибрене, е близо до хуманитарна катастрофа. Новородените и децата масово боледуват от бронхопневмонии, анемии, бъбречна недостатъчност, заболявания на щитовидна жлеза, ракови болести.
Тополница е заприличала на златната река от приказките – мени си цвета по няколко пъти на ден, често явление е рибите да плуват с коремите нагоре. Най-зловещото е, че никой не предупреждава местните хора години наред, че пият отровна вода – нито държавните органи, нито промишлените замърсители. Политиката на „Дънди“ е да изпуска целогодишно в реката отрови над нормата и чинно да си плаща наложените от санитарите глоби в размер на няколко хиляди лева месечно. Какво ще ги спре да правят същото и с Крумовица – да сипват в нея арсен и и да си плащат глобите?
Можете да заведете най-големите фенове на „Дънди“ да видят хвостохранилището край Челопеч, чийто токсичен прах вятърът разнася понякога чак до Копривщища. На селищата, които се периодично оплакват от замърсяване и геноцид - Поибрене, Карлиево и Църквище, „Дънди“ дава по 20 хиляди лева годишно, като извинение.
Не съм човекът, който ще тръгне да лъже хората в Родопите. Те не са глупаци, напротив те са мъдри, честни и трудолюбиви хора. За мен е изключителна чест и всеки път идвам в Родопите като на поклонение. Те просто не желаят Ада тепе да бъде взривен, смлян на брашно и натъпкан със стотици хиляди тонове опасни химикали – ксантогенати и дитиофосфати. Те просто желаят да запазят чиста приказната си природа и поминъка. Мечтаят техните деца и внуци да растат здрави. Бай Мехмед се бърна към шефовете на „Дънди“ с думите: "Истината приказвам. Искаме да живеем. Хубаво мислете, по-добре си вървете." Ясно и просто е, какво неразбираемо има?
Кандците и техните глашатаи смятат местните хора и противниците на златната мина за индианци, които от простотия, необразованост и наивност слагат прът в колелото на прогреса.
Затова ще завърша с един индиански лаф: „Само когато последното дърво бъде отсечено, последната река – отровена, когато последната риба бъде уловена, само тогава ще разберете, че парите не могат да се ядат.“

* Статия за "Номв живот", Кърджали

Арсенът и тежките метали се изпарили от Ада тепе

2011-08-01T04:27:00.000-07:00

Отровата е 29 пъти повече от златото в находището край Крумовград

Арсенът и тежките метали в почвата на Ада тепе са се изпарили по необясним за науката начин, сочат официални документи, представени от "Болкан Минерал енд Майнинг" (БММ). В Докладите за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) от 2005 и от 2010 г. стойностите на опасните вещества са коренно различни.
Преди 6 г. трите проби от Ада тепе, под което лежат 20 тона злато, са показали съдържания на арсен съответно - 397, 193 и 141 мг на килограм. От миналогодишния ДОВОС излиза, че силно отровният елемент в почвата е намалял до 122 и 109 мг/кг. През 2005 г. съдържанието на хром пък е било 285, 190 и 131 мг/кг, а сега е спаднало до 179 и 224. Първоначално никелът в почвата е отчел стойности от 91, 113 и 73 мг/кг., а през 2010 г. концентрацията му пада до 82 и 96 мг/кг. Оловото също се е стопило - пробите от 2005 г. отчитат стойности от 1470, 93 и 33 мг/кг, а сега - на две места по 24 мг/кг.

Съмненията за манипулация на данните

за почвите бяха повдигнати от кметицата на Крумовград Себихан Мехмед по време на общественото обсъждане на инвестиционното предложение на "Дънди" на 22 юли. Тогава тя попита шефа на БММ Алекс Нестор защо проби, взети от един и същи участък - Ада тепе, изобщо не си приличат. "Може би отговорът е, че това са различни проби. Или пък отговорът се крие в издадената от екологичното, здравното и земеделското министерство Наредба номер 3 от 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите", допусна тя.
В Наредба номер 3 като предохранителни концентрации за песъчливо-глинести почви са посочени арсен - 15 мг/кг, хром - 110, никел - 65, и олово - 45. В нормативния акт са дадени и пределно допустимите концентрации за индустриални/производствени терени, какъвто е бъдещият открит рудник на Ада тепе. Те са съответно: арсен - 40 мг/кг, хром - 300, никел 250, и олово - 500. Съмненията са, че данните са манипулирани, за да отговорят на ограниченията на наредбата. Докладът за ОВОС от 2010 г. дава по-ниски стойности за съдържание на арсена и тежките метали, което поставя под съмнение обективността му, смята г-жа Мехмед.
"Мисля, че не е тук мястото да влизаме в експертни обяснения за притесненията на община Крумовград. Обещавам ви, че ще отговорим на всички тревоги в законоустановения срок", отвърна Алекс Нестор. Директорът по екологията на БММ Ирена Стамболиева пък обясни, че във втория доклад има по-малко проби, тъй като площта на проекта се свила значително заради липсата на хвостохранилище. Нямаме интерес да казваме, че почвата сега е по-чиста, отколкото е, и след това да я замърсим", смята Ирена Стамболиева. През 2005 г. са направени 32 почвени проби върху цялото находище "Хан Крум", разположено на площ от 19 кв. км. Вторият път пък са взети само 8 проби от участъка Ада тепе, който обхваща 850 декара.
"Докладът по ОВОС, представен от "Дънди",

е пълен фалшификат

Вече изпратих сигнал за престъплението до главния прокурор Борис Велчев", обяви Константин Дичев от Коалиция срещу минните замърсявания. Според него шефовете на златодобивната компания попадат под ударите на член 311 от Наказателния кодекс - "длъжностни лица в кръга на службата си са съставили официален документ, в който са удостоверили неверни обстоятелства с цел да измамят обществеността в полза на "Дънди". Дичев посочва, че рудата на Ада тепе съдържа 145 г арсен на тон руда, което е 29 пъти повече от концентрацията на златото в рудата - 5 г/т. За деветте години експлоатация на рудника канадците предвиждат да изкопаят 10 млн. тона, което означава, че ще извадят и 1450 т арсен. Ако компанията реши да разкопае още 10 млн. т руда от останалите пет златни баира, които влизат в 30-годишната концесия, арсенът ще достигне близо 3000 т.
В ДОВОС никъде не се споменава къде ще отиде отровното вещество по време на експлоатацията - в концентрата, хвоста, откривката, извънбалансовата руда, и в какво състояние се намира. Не е изготвен и доклад за управление на арсена", подчерта Константин Дичев. Той припомни, че замърсяването с арсен е до болка познато на населението от Златишко-Пирдопската котловина и язовир "Тополница" покрай експлоатация на рудник "Челопеч" от същата фирма.
"Г-н Дичев, трябва да прочетете още малко", контрира го Ирена Стамболиева по време на общественото обсъждане. "Изследванията в същия този доклад сочат, че арсенът тук е под формата на фериарсенат (желязно съединение) и е в немобилно състояние - неслучайно и досега водата и почвите не са замърсени от него", обясни тя.
Учените от експертния съвет към общината обаче са на противоположно мнение. "Повишеното количество на арсен и тежки метали в рудите на Ада тепе увеличава и възможността за окисляване, повишава мобилността на металите и ги прави достъпни за други съединения. Съдържанието им в рудите и инертните скални маси е доста над 0,1%, което им придава опасни свойства", цитира експертизата Себихан Мехмед. По думите й, при разработване на находището под въздействието на водата и кислорода ще протекат различни химични процеси, които ще доведат до излужване на тежките метали и формирането на руднични и дренажни води, замърсени с арсен и тежки метали, т.е. ще има химично замърсяване на водата.

Д-р Робърт Моран:
Мината ще роди пустиня

Златната мина на Ада тепе ще използва огромни количества вода: приблизително 2,9 млрд. т годишно. Истинността на твърдението, че около 98% от тази вода ще се рециклират и връщат в оборот, не е доказана. Само предложеният сондажен кладенец до река Крумовица с прогнозен дебит от 5 л/сек ще отнеме 157 680 000 л годишно от съществуващите водни ресурси. Дългосрочното ползване на кладенеца в действителност би довело до косвено вземане на вода от река Крумовица. Добивът на вода в такива мащаби ще увеличи местната конкуренция за вода. В такъв полупустинен район, където голяма част от местното население се занимава със земеделие и където през сухите месеци има режим на водата, можем да очакваме, че сериозните конфликти заради недостига на вода ще бъдат утежнени от извличането на води за нуждите на рудника.
Има вероятност водоползването на БММ да доведе до спадане на нивото на местните подземни води на някои кладенци, което вероятно ще наложи изкопаването им по-надълбоко, за да се осигури необходимото водоснабдяване. В подобни условия дебитът на изворите често намалява или те напълно пресъхват. Обикновено при подобни мини, когато пресъхнат изворите, гражданите се оплакват, но нямат възможност да получат обезщетение, тъй като не е било проведено надеждно предварително проучване на изворите.
БММ ще използва 14 т тона взрив седмично или 700 т годишно. За разлика от твърденията на "Дънди" повечето от гореизброените вещества са токсични за многобройни водни и други организми. При употребата на взривни материали се отлагат нитрати, амоняк и дизел върху скалите, както и върху стерилните маси и рудата. При валеж тези потенциално токсични съединения се отмиват в местните почви, реки и подземни води. Разтвореният амоняк е приблизително толкова токсичен за многобройни водни организми, колкото разтворения цианид.

* д-р Робърт Моран от Колорадо, САЩ, e специалист по качество на водата, хидрогеология и геохимия. В продължение на 40 г. е работил в повече от сто мини в целия свят.

Крумовград не вярва на златни сълзи

2011-08-01T04:23:00.000-07:00

Защо скрихте минералните извори под Ада тепе, питат кметове

"Не отказвайте толкова лесно", призова в края на 12-часовия горещ спор в Крумовград Алекс Нестор, директор на златодобивната компания "Болкан Минерал енд Майнинг" /БММ/. 20-те тона злато под близкия баир Ада тепе разпалиха открита война на общественото обсъждане на Доклада за оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ за разработване на находището "Хан Крум". Над 1000 души още в ранни зори се стекоха в основно училище "Васил Левски". БММ, която е дъщерна компания на канадската "Дънди Прешъс Металс", пък доведе два автобуса със свои служители от Челопеч, където има действащ рудник, Хасково и Кърджали. По покана на фирмата присъстваха и двайсетина учени и шефове на екологични организации. Местните пък ги посрещнаха с освирквания и викове "Вън!", вдигнаха плакати: "Сбогом, Нестор" и "БММ, вървете си!"
Алекс Нестор представи мащабите на проекта - инвестиции от $150 млн. и 90% от наетите в рудника да бъдат хора от общината.
"Дънди" обещава да създаде общински фонд, с който да се финансират инфраструктурни проекти, а също и инвестиционен фонд за подпомагане на малкия и среден бизнес, тютюнопроизводството, зеленчукопроизводството, животновъдството и биоземеделието. Нестор увери присъстващите, че компанията ще спазва най-високите стандарти за опазване на околната среда. Кметицата на Крумовград Себихан Мехмед поиска пълни гаранции за здравето и поминъка в общината. И изрази притеснения от високото съдържание на арсен, антимон, мед, цинк и кадмий в рудните жили, поиска пълен анализ как ще се отразят на природата хилядите тонове експлозиви, химически реагенти /ксантогенати и дитиофосфати/, моторни, смазочни и хидравлични масла, които ще се отделят при взривните работи, трошенето на рудата и флотацията.
"Хайде, тръгвайте си!

Вземайте си кирките и лопатите

вземайте си красивия макет, вземайте си специалистите, дето ни заблуждаваха с противоречиви сведения, и се махайте", призова Мария Дамянова, председател на сдружение "Живот за Крумовград". И определи като цинизъм това да разработиш едно отровно производство и да спонсорираш болницата, която е на две крачки от рудника. Проф. Мария Златева, експерт по компостиране, се обърна към местните с думите: "Вие сте щастливи хора с това огромно богатство - трябва да го използвате!"
Кметът на село Дъждовник Рами Азис се поинтересува какво става с откритите при сондажите минерални извори по поречието на Крумовица. През 2003 г. при сондажните работи бликна фонтан с топла вода, висок колкото човешки бой. След пет дни екипите на БММ го запечатаха", разказва той. Миналата седмица канадците признаха за откритата вода и съобщиха, че има химически анализ от независима лаборатория, който се пази в техния офис и не е представен никъде в документацията. "Искаме да знаем има ли минерални извори под Ада тепе, в нашия край лятото е сушаво и водата не стига", обясни Рами. Подобен гейзер е бликнал и в друго близко до находището селце - Овчари. Кметът на Дъждовник се оплака, че при биенето на сондите "Дънди" разрушили няколко бунара - каменни чешми за поене на добитък, а също и тръбата от близкия каптаж и три чешми пресъхнали. Шефът на пчеларското дружество Исмаил Якуб попита началството на БММ защо две години подред след сондажите са измрели всички пчели в Сърнак, Скалак и Звънарка. "В

кладенците потече синкава вода

и пчелите отказаха да я пият и умряха от жажда", отбелязва Якуб.
Планираното хвостохранилище на БММ ще се намира на 150 м от Крумовица. Разлив на минни отпадъци, богати на арсен, може да порази цялото зеленчукопроизводство чак до село Страджево. "Дънди" може да даде работа на 300 души, но ще вземе хляба на десет хиляди земеделци и животновъди, смята кметът на Полковник Желязково Мустафа Хасан. Той благодари на хората от Челопеч, че са дошли в Родопите да видят красива и чиста природа и много птици, каквито при тях няма. "Вас не ви интересува бъдещето на Крумовград. Утре ще си заминете в Средногорието и няма да се върнете", възмути се кметът.
Най-силните тревоги пораждат планираните взривове -

два пъти седмично по 7 т експлозиви

на 1,5 км от центъра на Крумовград. Селото на Зюлбие Ахмед - Овчари, се намира в подножието на бъдещия рудник, а махала Сойка - само на 600 м. Кметицата попита Нестор защо твърди, че няма да има замърсяване от взривовете, а в същото време обещава компенсации и обезщетения на земеделците. Зюлбие се поинтересува и какви поражения ще нанесат 50-те огромни камиона, които три пъти дневно ще минават през махала Победа в непосредствена близост до къщите. Тя иска да знае колко шум и прах ще се вдига, а също и дали вибрациите от гърменето ще навредят на сградите. Кметът на друго от златните села - Скалак, Хюсеин Дурмуш намери решение как да се реши въпросът с праха и газовете, отделяни при взривовете, а също и при трошенето и смилането на рудата до 40 микрона - по-ситно от брашното. "По-добре е да използвате огромна прахосмукачка за изсмукване на прах", каза с ирония той. Срещу златодобива се изказаха и всички общински съветници от ДПС и БСП, а някои направо подканиха канадците да хващат пътя. "Вие тук може да не ни искате, но в БММ са постъпили над 200 молби за работа от местни хора", контрира ги Алекс Нестор. Освен доведените от канадците експерти и еколози, зад проекта застанаха едва десетима крумовградчани. Повечето от тях са служители на фирмата, а най-твърдият привърженик на построяването на рудника е лидерът на "Атака"-Крумовград Валентин Ромов. Бившият военен предупреди, че ако не тръгне инвестицията на БММ, общината ще загине икономически.

Златен мор погубва пчелите в Родопите

2011-08-01T04:03:00.000-07:00

От риск от радиоактивно отравяне, погубена вода, отровена земя, мор по пчелите и мутирали телета се оплакаха селяните в крумовградската община по време на обществените обсъждания на Доклада за въздействие на околната среда (ОВОС) за находището "Хан Крум". През февруари 2011 г. правителството даде на "Болкан Минерал енд Майнинг" (БММ), дъщерна компания на канадската "Дънди прешъс метълс", 30-годишна концесия за златното находище край Крумовград. Доказаните залежи под Ада тепе са около 20 т злато. Жителите на родопското градче се вдигнаха на бунт, а общината обжалва концесията в съда. Общественото обсъждане на проекта за златен рудник на "Дънди" в общинския център - Крумоград, ще се състои на 22 юли.

В местностите, където "Дънди" сондираха надълбоко за златни руди, измряха всички пчели. Зловещият мор по ципокрилите, за който местните хора нямат обяснение, станал в селата Дъждовник и Овчари. По същите места се наблюдавало и друго ужасяващо явление. "Започнаха да се раждат телета с малформации, има мъртвородени добичета, както и животни, родени с по две глави", разказва бай Мехмед Хасан. Старецът от Овчари се обърна към шефа на БММ Алекс Нестор с думите: "Истината приказвам. Искаме да живеем. Хубаво мислете, по-добре си вървете."
Жители на село Звънарка пък се оплакаха на общественото обсъждане, че при сондажните работи на "Дънди" е изчезнала част от водата. Безразборното биене на сонди довело до пресъхване на няколко чешми.
Един от големите страхове на родопчаните идва от урана, с който са пълни земните недра.
"Лъжат ни, че в златната руда няма уран", заявява 41-годишният миньор Мохамед Ахмед Ибрям. Той е завършил минен техникум и е обиколил почти всички мини в Родопите. Най-дълго е работил в рудника "Саже" край хасковското село Сърница. Мохамед обяснява, че всички жили - оловно-цинкови, медни, сребърни и златни, съдържат най-малко между 0,01 и 0,003% уран. Рудничарят се притеснява от две неща - дали след като бъде изгребано златото, ще може да се възстанови природата в находището, разположено на площ от 19 кв. км. "За мен е важно дали децата и внуците ми ще живеят сред същата чиста и красива природа, или в опустошена пустиня", казва Мохамед. Другото му притеснение е свързано с поминъка на хората - земеделие и животновъдство. Опитът му в минното дело му подсказва, че животните ще пострадат най-силно от замърсяването: "Ние все още гледаме много крави и овце и произвеждаме едно от най-вкусните млека в страната", посочва Мохамед. По думите му, след като "Дънди" получили концесия за златодобив, изкупвачите на тютюн казали на хората: "След като отворят мината и флотационната фабрика,

една низа тютюн
няма да купим

от вас." Ахмед Ибрям твърди, че рудникът ще убие тютюнопроизводството, с което се занимава почти всяко семейство в Крумовградско. В неговата родна махала - Сърнак, канадската компания била сонди на дълбочина до 300 м и после забравила да запечата отворите. "Това носи риск от оксидация, отравяне на населението и след години хората може да заболеят от силикоза", предупреждава миньорът. Другото му оплакване е свързано с неудобството, че заради рудодобива трябва да се изселят около 50 махали, които живеят в радиус от 5 км до "Хан Крум". В тях има по около 20 къщи, което прави общо над хиляди домове, чиито обитатели трябва да бъдат преселени и да чакат обезщетения от канадците. "Страшна е и предвидената сила на взривовете. БММ искат
два пъти седмично по
7 експлозии
на открито, и то - на 2 км от центъра на Крумовград. Това е изключително опасно за населението", смята Мохамед. В подкрепа на думите му служи примерът на Челопеч, където от подземните бомбардировки на "Дънди" се рушат цели къщи в селото, както написа вчера "Стандарт". Жителите на Дъждовник са притеснени за здравето си, за замърсяването на нивите, на въздуха, както и за прехраната на децата. "Особено ги тревожи чистотата на вододайната зона", уточнява зам.-кметът на Крумовград инж. Абидин Хаджимехмед пред в. "Нов живот".
Остават и съмненията около възможни

токсични разливи от
хвостохранилището

в река Крумовица, която снабдява града с питейна вода. От "Дънди" обещават, че ще пречистват водата, която използва за флотацията, по най-модерни екологични методи, огромна част от течността ще се използва повторно. Опитът от Челопеч обаче говори за друго - там "Дънди" изпуска от хвостохранилището си вода с високо съдържание на арсен и тежки метали. Доклад на екоминистерството показва, че в реката се изпускат огромни количества нитритен азот и сулфатни йони. Нитритите се получават от калиевия амил ксантогенат, който се използва при флотацията в "Челопеч Майнинг" и какъвто се предвижда и в Крумовград.

Мед и масло:
Канадците обещават милиони

Обещанията на БММ са златната мина на Ада тепе да превърне община Крумовград в кътче от рая. Чиста природа, големи заплати и дъжд от инвестиции щели да се излеят над Източните Родопи. Според компанията откритите работни места - около 230 ще надвишат по брой средногодишния брой на емигрантите в региона. Около 3,2 млн. лв. годишно ще бъде прекият приход в общинския бюджет, който включва половината от концесионната такса. Преките и непреките ефекти за националната икономика щели да бъдат за над 1,8 млрд лв., твърдят канадците. По време на строителството приносът към държавния бюджет щял да бъде над 4,8 млн. лв.
"Дънди" обещава със свои средства да проучи древното светилище и рудник на Ада тепе, датирани от 1500 г. пр. Хр. След закриването на мината щели да бъдат възстановени древните минни галерии, като за музея на открито златотърсачите ще броят над 2 млн. лв.

На косъм:
Съдът спаси Кърджали от цианидите

Върховният административен съд (ВАС) отмени Оценката за въздействието върху околната среда за инвестиционно намерение на "Горубсо Кърджали" АД, което предвиждаше добив на злато с цианиди. Съдът посочи в мотивите си, че при приемането на ОВОС-а не е преценена достатъчно фактическата утежнена екологична обстановка в град Кърджали. Не са преценени и опасностите на новото производство от гледна точка на здравния риск за населението. Нарушени са и нормите за осигуряване на здравна защита на селищната среда и прилежащата й територия и определените в тази връзка хигиенно-защитни зони. Магистратите са изтъкнали непосредствената близост на жилищни райони до производствената площадка за добив на злато. "Горубсо Кърджали" АД не разполага и с одобрен по съответния ред план за управление на минните отпадъци за одобрената инсталация за преработка на руда. Решението може да се обжалва пред 5-членен състав на ВАС в 14-дневен срок. Подобна технология за излугване на златото с цианиди предлага и канадската златодобивна компания БММ за находището край Крумовград. В ДОВОС тя е описана като алтернатива 2.
Миналата година съдът отмени и комплексното разрешително на "Челопеч Майнинг", което също предвиждаше обработка на рудата с цианиди във флотационната им фабрика в Средногорието.

Златотърсачи бутат къщи в Челопеч

2011-08-01T03:26:00.000-07:00

Не ме послушахте и се осрахте, каза кметът Кесяков на хората със срутените домове

«Челопеч Майнинг» притежава 35-годишна концесия за добив на злато в Средногорието. Преди месец компанията, която е собственост на канадската фирма «Дънди Прешъс Метълс», обяви, че разширява добива на руда до 2 млн. тона годишно. Екологичните организации скочиха, че компанията няма право да увеличи добива, тъй като през 2010 г. Върховният административен съд отмени Доклада за въздействие върху околната среда и Комплексното разрешително на фирмата, което предвиждаше да се копаят по 3 млн. тона руда за година, както и да се въведе цианидна технология за излужване на жълтия метал. През последните месеци жителите на селото се оплакват, че са зачестили експлозиите и обгазяванията от мината.
През февруари 2011 г.- правителството даде на «Болкан Минерал енд Майнинг» /БММ/, също дъщерна компания на «Дънди», 30-годишна концесия за златното находище «Хан Крум» край Крумовград. Доказаните залежи под Ада тепе са около 20 тона злато. Жителите на родопското градче се вдигнаха на бунт, а общината обжалва концесията в съда. В момента вървят обществените обсъждания на Доклада за въздействие върху околната среда.

„Сивият пушек мирише на тоалетна, жълтият ухае на сяра, а черният смърди на горени масла”, мръщи се леля Мария. По неволя пенсионерката от Челопеч е наясно с мръсните тайни на златния рудник, тъй като живее на 20 м от вентилационна шахта „Изток“. Редовните обгазявания и цветните пушеци са развлечение в сравнение с подземните бомбардировки, с които семейството става и ляга всеки ден. „В 6,30 сутринта се събуждаме със серия взривове, които често продължават по половин час. В два следобяд отново се гърми. Нощната бомбардировка почва в 22,30 ч. Нямаме нужда от часовник, ориентираме се по взривовете в златната мина”, казва снаха й Сийка.
Военното положение на Узунови продължава вече 5 г. “При взривяванията се чува “бу-бу-бу-бу” и ми вибрират краката. Не се тресем, направо се люлеем”, кърши ръце Мария. Къщата им е разцепена. Първо се появили дребни пукнатини, а подовете хлътнали. После паднал таванът в едната стая. Изхвърлили затрупаните с прах мебели, а зетят ремонтирал сградата. Сгромолясал се и навесът на плевнята в двора. Дяланите камъни в оградата танцуват от взривовете, а плевнята всеки момент ще се разпадне. Зетят два пъти пренареждал керемидите за три месеца, но те бързо пак се разбърквали. Домът на пенсионерката е осеян с процепи, през които в стаите сутрин влизат гущери. „Влага немаше, тука от една-две години влага ми влезе долу. Другата стена пак ми падна, смених прозорчето, че тоя шум не се издържа, ни нощем, ни денем. Винталаторът на мината бучи, бучи и хвърля мръсотия“, нарежда жената.
Околните къщи също са напукани. Съседката Недялка Златанова от четири години живее без стена. Една лятна вечер около 22,30 ч при поредните експлозии под краката им, се чул страшен тътен съвсем наблизо. Семейството излязло навън и почнало да се кръсти пред разцепената сграда. „Къщата ми стана кабриолет“, шегува се през сълзи Недялка. По-неприятното е, че огромна диагонална цепнатина прорязва гостната и скоро може кабриолетът да се пръсне на парчета, кахъри се пенсионерката. По чудо никой още не е наранен от срутванията в селото. Още в началото на кошмара Мария Узунова тръгнала да си търси правата – жалва се последователно на „Челопеч Майнинг“, на Общинския съвет и на Министерството на околната среда и водите /МОСВ/. След като никой не връща отговор,

наследницата на баба Илийца решава да вдигне на бунт

семействата от северозападната махала, чиито домове се рушат от подземните бомби. „Тръгнах, събрах 113 подписа, и на рудите им казале - който се подпише, ще го уволнат. Хората взеа да идват да се отпишат“, разказва тя. Почти всеки челопечанин има роднини в мината и хората избягват да говорят публично за нередностите.
Собствениците на трийсетина къщи все пак надвили уплахата си и се опълчили срещу тормоза. По заръка на общината инж. Кръстьо Малечков дава конструктивно становище, че експлозиите в мината несъмнено причиняват рушенето на къщите, а измерените шум, прах и обгазявания са далеч над нормите. Канадската компания също поръчва експертиза, при която са измерени въздействията при общо взривено количество от 9 800 т, а за всяко отделно гърмене са използвани по 348 кг. експлозив. Мария и Сийка твърдят, че експертите са сложили бомбите далеч от мястото, откъдето гърмят всекидневно и при експеримента нищо не се чуло. Заключението гласи, че максималната стойност на вибрациите е в границите на нормалното - 0,68 mm/s. Наетите от „Дънди“ вещи лица доказват, че къщите се рушат заради калпави строежи и компанията не носи никаква вина. По този повод Инициативният комитет на бедстващите хора излиза с гневна декларация: “40 г. нямахме проблеми с нашите къщи, а сега за кратко време те се напукаха. Не сме съгласни с отговора на “Челопеч Майнинг” ЕАД, че пукнатините са от лошото строителство на къщите и сме сигурни, че са от взривовете в рудника. Господа общински съветници, Вие сте избрани да защитавате нашите интереси, а нашите права са нарушени”.
Повечето от собствениците на порутените домове са пенсионери, които нямат пари да ги ремонтират сами. Не могат да си наемат и адвокати. След като местният парламент не се трогнал от воплите на челопечани, те потърсили помощ от стопанина на малката община Алекси Кесяков. „И кметът изобщо никакво внимание не ми обръща, тая годин не може, другата не може, ми аз 5 г. се занимавам с това нещо, всичко пада“, плаче Мария.
По средата на нейния разказ на площада се появи кметът Кесяков с шофьора си и се запъти към служебната „Тойота“. Присъствието на екипа на „Стандарт“ стана удобен повод за среща между градоначалника и Мария и Недялка.
Той обясни, че допреди две години се е занимавал с проблема, но експертизата на "Дънди" категорично е доказала, че домовете се рушат от подпочвените води и слягането на основата под къщите. „И това чисто законово ги оневинява и по никакъв начин „Челопеч Майнинг” не могат да бъдат поведени под отговорност“, подчерта Алекси Кесяков. Лично той бил на мнение, че експлозиите ускоряват рушенето. Кметът се опитал да договори социална програма, чрез която канадската компания да ремонтира трисейтината къщи - „без да засягаме това кой е виновен за тези пукнатини”. “Трябваше ми подкрепата на засегнатите хора, на Общинския съвет, на неправителствените организации, за да мога да реша проблема. Е, отникъде не получих подкрепа”, каза още той. Кесяков е имал два неофициални разговора с ръководството на мината и “Дънди” почти са се съгласили да платят ремонта на сградите. “Само че в този момент проблемът излезе извън контрол - тръгна се в друга насока,

да се плюе рудника

Да се опитва да се докаже как, видиш ли, това е голям проблем, къщите се срутват върху главите на хората и други такива литературни излияния”, обяснява кметът на Челопеч. По думите му публичните протести на хората дали шанс на шефовете на мината да кажат: ”Съжаляваме, но договорката отпада”. “Вас, ако някой ви обвини, че сте крадец, как ще реагирате? Ще кажете: “Да, така е”, или ще отричате, ако ще да е ачик-ачик истина”, даде пример Кесяков. - Аз не виждам как рудника ще се съгласи при условие че те имат екип от над 20-30 добре платени адвокати, с които се боря от осем години”.
Кметът остро разкритикува пенсионерките Мария и Недялка, че дават гласност на проблемите си. “Колко пъти вие послушахте мой съвет? Аз ви казах какво да направите, а на другия ден излиза писание с подписите ви – точно обратното на това, което съм ви казал. Мине се, не мине се – пак се осерете”, отбеляза Алекси Кесяков. По думите му всеки път пострадалите удряли на камък и отново се връщали да му се молят. “Аз ви казвам: „Осрахте се, изгорихте този мост, но дайте ще минем по другия. На другия ден организирахте граждански комитет – точно обратното на това, което съм ви казал. Е, как да ви помагам бе, хора?! Искате аз да вървя подир вас”, възмути се кметът, седнал удобно върху капака на черната лимузина.
Кесяков е убеден, че “Дънди” е най-социално ориентираната фирма - собственост на чужд инвеститор у нас. Според него в България няма друга фирма, която да отделя толкова грижи и внимание на социалните ангажименти и обществеността. “Ние имаме рудник повече от 80 години и благодарение на този рудник сме община. Ако я нямаше мината, щяхме да сме като Църквище и като Карлиево с бюджет от 20 000 лева, а не с 4,5 млн. лв.“, посочи той. Почти всички пари в общинската хазна идват от златотърсачите – половината от концесионната такса - 1,8 млн. лв, както и ежегодни дарения от “Челопеч Майнинг” за половин милион лева, местни такси данъци, различни отчисления. Даренията обаче са под условие - канадците казват за какво ще се харчат парите и кои фирми ще свършат работата.

Ляв или десен политически модел:

“Дънди” храни общинарите

Леля Мария подозира, че зад нежеланието на кмета и общинските съветници да решат проблема с рушащите се къщи се крие друго. “Щото работят на рудника, всички съветници работят на рудника и не смеят. Като началници се уредиа“, допълва пенсионерката.
От 11-те члена на местния парламент шестима работят пряко в „Челопеч майнинг“ или имат фирми, които въртят сделки със златодобивната компания – Наско Фотев, Николай Николов, Ненко Ненчев, Кирил Стефанов, Пламен Вътев и Кръстьо Вътев. Последният е и шеф на туристическо дружество „Мургана“, което се спонсорира от мината. В рудника работят и брачните партньори на общинските съветници Иван Орозов, Гергана Джунева и Людмила Караджова. Дъщерята на Стефан Банков от БСП пък е председател на читалището, което също се финансира от „Челопеч Майнинг” ЕАД. Единственият необвързан е червеният общинар Иван Бочуков, бивш шеф на полицията в селото.
Алекси Кесяков също е работил в „Дънди“ преди да спечели кметския вот през 2003 г. като независим кандидат. Баща му Иван Кесяков, бивш шеф на рудника, притежава варница и продава на канадците огромни количества вар, с които се посипва хвостохранилището. /Варта се използва, за да притисне към дъното отровния арсен./
Оплакващите се от тежките поражения върху околната среда от изпусканите от хвостохранилището на „Дънди“ токсични отпадъци селища получават дребни дарения – 400 000 лв. годишно за съседната община Чавдар и по 20 хиляди за селата Църквище, Карлиево и Поибрене. „Опитват се с трохи да им запушат устите“, отбелязват местните. Общинският съвет в Челопеч, чийто хляб зависи от концесионера, през 2008 г. пък продаде 260 декара общинска земя на „Челопеч Майнинг“, разположени до отровното езеро край селото, в което се съхраняват вече над 10 млн. тона минни отпадъци с изключително голяма концентрация на арсен. През лятото горният слой на неземната смрад изсъхва и вятърът разнася цветен прах към селото.
“Като завали дъжд, имаме чувството, че дишаме киселина. А когато се появи мъгла, тя на секундата се превръща в дъга”, чуди се на новите природни феномени Сийка Узунова. Странните явления обаче не се отразяват добре на флората и фауната – месото на добитъка пожълтява и масово животните боледуват. В селото са останали едва десетина крави, допълва жената. Листата на дърветата, цветята и зеленчуците в нейната градина приличат на изпрани в пералня, нищо не се ражда – нито плодове нито зеленчуци. Садим, но не берем, уточнява Сийка.
Освен горчив опит бедстващите челопечани няма какво да дадат на хората от Крумовград, където Дънди също се кани да отвори златна мина.
„Ние сме се прежалили, но нека хората в Родопите не си слагат таралеж в задника”, казва Недялка Златанова. „Какво „златно село“? Ма ние сме една пустиня тука, бе“, клати глава и леля Мария.

Апокалипсис сега:
Арсенова река изтрови Поибрене

Преди няколко години в Поибрене децата станаха страшно болнави, разказва доскорошната фелдшерка на селото Дафинка Карагьозова. Тя познава всички дядовци и баби, майки и бащи, барбар с внучетата - лекува хората в панагюрското село от 1955 г. Изведнъж всички бебета в селото започнали да се раждат с бронхопневмония. „На 20-я ден постъпват в детското отделение на болницата с тежка бронхопневмония, от която не могат да се излекуват напълно. Впоследствие заболяват от астматичен бронхит, който не се поддава на лечение. След хлапетата за зачестили анемиите, както и проблемите с пикочния мехур и бъбреците. „Нашите деца, макар да са ромски, винаги са били добре хранени. Самите родители са се лишавали, но са угаждали на децата си. Винаги майките са ме питали: „Какво да му дам? И въпреки това децата им са болни“, тревожи се Дафинка. Възрастните също заболели - младежи в разцвета на силите си се оплакват от костно-двигателния си апарат. Болят ги краката, ръцете и гръбначния стълб. Някои са минали на болкоуспокояващи хапчета, за да могат да работят, добавя тя.
Появили се и други нови за селото болести – хронични бъбречни възпаления. Никога не бяхме имали заболяване на щитовидната жлеза, а сега в Поибрене десетина души страдат от него, разказва Карагьозова.
През лятото на 2005 г. по време на голямото наводнение две трети от децата изкарват хепатит и фелдшерката решава да поеме нещата в свои ръце. Взима проби от река Тополница, от която пие вода селото, и ги дава на местен професор да ги изследва в независима химическа лаборатория в София. Минали два-три месеца, а от професора нямало никакъв хабер. Дафинка случайно го видяла в рейса и го питала дали вече има резултат.
„И понеже сме познати отдавна, той ми вика: „Дафинке, мълчи, мълчи, че ако стане на въпрос, и гърци и турци ще ни съдят!” Рекох: „Ама мен не ме интересуват ни гърци, ни турци, кажи наште хора да пият ли вода или не?” Вика: „Много е лошо!” Оказва, че водата съдържа чудовищни количества арсен, кадмий, олово и почти всички тежки метали. Кадмият идва от Медодобивният-комбинат в Пирдоп /сега Аурубис”/, другите тежки метали – от затворената мина „Медет”, но арсенът със сигурност се изпуска от хвостохранилището на „Челопеч Майнинг“, който се намира до река Тополница. През 2009 г. заради неразрешено заустване на води от хвостохранилището в реката на компанията е наложена

месечна глоба от 3 до 6 хиляди лв.

Замервания на водата в Копривщица /която се намира преди мините замърсители/ и на стената язовир Тополка установяват, че съдържанието на арсен се повишава сто пъти.
Почвата в селото пък съдържа шест пъти повече от допустимото. Съдържанието на отровното вещество в картофите на поибренци пък е 11 пъти над нормата. Шокиращо е и съдържанието на кадмии, което превишава допустимите количества с 2930 пъти.
На дъното на едноименния язовир пък лежи близо двуметрова утайка от тежки метали . От язовир Тополница се напоява цялото Пловдивско и Пазарджишко поле. Част от арсена попада в Марица, както и рибарниците и във вододайните зони на десетина населени места. След като разбират истината, ХЕИ-Пазарджик забранява употребата на питейната вода и на продажбата на прясно мляко, а „Дънди” докарва камиони с минерална вода. Дафинка смята, че ако не е повдигнала въпроса, поибренци са щели да пият отровната вода и до днес. “Никой нямаше да ни каже, въпреки че в общината са знаели подробностите“, спомня си фелдшерката. Тя е убедена, че

децата се увреждат още в майчините утроби

„Майката е увредена и бебетата се раждат без защитни сили, с нарушена имунна система и оттам се появяват тези заболявания“, казва тя.
Нейният съпруг Стоян сравнява Тополница със златната река от приказката – мени си цвета по няколко пъти на ден според това, кое от трите металургични и минни предприятия от зауства отпадни води от хвостохранилището си. Сутрин е бяла, по обед става жълтеникава, а вечер потъмнява и почва да мирише на фекалии. За местните е обичайна гледка рибата да плува с корема нагоре.
По думите му утайниците на минните компани нагоре по течението пускат отрови колкото и когато си искат. Контрол няма, няма и да има, резултатът от нашето недоволство няма и не вярвам, че нещо може да се постигне, категоричен е Карагьозов.
Официално „Дънди“ отрича всякаква съпричастност към изпускането на отровена с арсен и тежки метали вода. Компанията заяви, че използва най-модерните технологии за добив на злато, съобразени с най-високите стандарти за опазване на околната среда и Многократните техни проверки пък установили, че няма превишения на нивата на арсен и тежки метали в заустваните от компанията отпадъчни води. Според тях замърсяването е остатък от екологичната катастрофа през 1988 г., когато бившата мина „Медет” отравя реката с арсенови отпадъци.
Преди две години Поибрене е включено към нов водопровод, който обаче няма капацитет да снабди всички жители с питейна вода. От месец половината село са без вода, а обитателите им шумно се възмущават на селския площад. „Водата е топла. Като я сипеш в шише, на дъното остава един пръст тиня и мирише на блато. Почти никой не я пие“, жалват се местните.
Фелдшерката Карагьозова настоява здравните власти да проучат защо детската смъртност и раковите заболявания в селото са в пъти по-високи от средното за страната. „Вярно, че повечето в селото сме възрастни хора, има и много роми. Но нима не сме хора? Нямаме ли право да живеем?“, пита пенсионираната фелдшерка.
Всяка година „Челопеч Майнинг“ дарява по 20 хиляди лева Поибрене, може би като извинение.

Лошият съсед:
И Златица гълта прах от рудника

От „Челопеч Майнинг“ са пропищели и жители на съседния град Златица. Канадците са построили незаконна товарителница на гарата. От рудника пристигат 20-тонни камиони, които изсипват получения след флотацията златен концентрат. „Къщите ни се намират на сто метра. Отровният прах се разсипва и вятърът го разнася в нашите дворове и стаи“, казва Стоян Шиеков от Инициативния комитет на пострадалите, в който влизат собствениците на двайсетина къщи. По думите му около товарителницата на „Дънди“ тревата и дърветата са изгорели. Огромните камиони минават през центъра на града, рушат улиците, а някои къщи по трасето им са започнали да се пропукват, твърдят протестиращите. По закон товарителницата за токсични вещества трябва да бъде разположена най-малко на 1 км от населеното място. От години златичани изпращат жалби, подписки и петиции до всички общински и държавни институции, но отговор няма. „Като ще умираме поне да ритаме, а не да умрем като овце“, зарича се Стоян Шиеков.

Волен – бесовете на дакела

2011-05-22T08:45:00.000-07:00

Бойко Борисов да срита домашния си любимец Сидеров, преди да го ухапе и зарази държавата

Разочарованите фенове на Волен Сидеров често го наричат „пуделa на Бойко“, напомняйки за лепнатия прякор на Тони Блеър, стоял с вдигнати лапи пред Буш. Бойко Борисов изглежда опитен кучкар, но аз съм склонен да вярвам, чe премиерът си е взел дакел за домашен любимец. Авторитетно киноложко изследване, публикувано в списание „Приложна наука за поведението на животните", показва, че най-злобните песове на света са малките декоративни кученца като чихуахуа и териерът на Джак Ръсел. В сравнение с джобните формати, питбулите и бултериерите се държели благонравно като Махатма Ганди.
На върха на враждебността обаче били дакелите, селектирани навремето в Германия специално за лов на лисици. Всеки пети пес от късокраката порода е впил зъби или пробвал да ухапе човек. Също толкова са и дакелите, нападали други кучета, а един на всеки 12 се е опитал да откъсне мръвка от собственика си.
Преди два месеца „дакела на Бойко“ почна да ме тревожи с поведението си. Волен издава честа смяна на настроенията си, зъби се, скача да хапе безогледно свои и чужди, деца, възрастни, политици, посланици, свещеници, полицаи, депутати и министри. Навсякъде вижда врагове, прави скандали, крещи, вика, псува и се бие. Върти си очите, криви си физиономията, избива му пяна от устата и се мята в конвулсии. Направо плаче за намордник и каишка.
Накратко, демонстрира, включително и по медиите, всички клинични симптоми на бяс. В буйната си форма бясът, който най-често се причинява от ухапване на куче или диво животно, започва с промяна на настроението – песът е ту весел, ту меланхоличен. Става игрив, но след това рязко променя настроението си с апатия, тъга. После става необщителен и се усамотява,

появяват се халюцинации и сърбеж

Апетитът е капризен, а на моменти дори и извратен
като започва да хапе собствената си козина.
Засилва се половото влечение, пише в "Уикипедия".
Ветеринарите наричат втория стадий на бяса „възбуден“. Тогава кучето започва да проявява стремеж към тичане и хапане. Болното животно напуска стопанина си и се устремява напред като може да измине десетки километри. Проявява агресия към хора и животни, дори и към стопанина си. Започва да хапе без предупреждение. В моменти, когато възбудата отшуми, кучето изпада в депресия. При внимателно вглеждане в очите му може да се забележи, че погледът му издава едновременно уплаха и коварство.
Последният стадий е паралитичният. Най-напред се парализират долната челюст, глътката, хранопровода и езикът. Парализата на очите става ясна от кривогледството, парализират се крайниците, а накрая тя обхваща задницата и опашката, поради което животното започва да се влачи. Смъртта настъпва между шестия и дванадесетия ден.
Бясът се размножава в нервите клетки. Достигайки централната нервна система, вирусът се локализира в малкия и продълговатия мозък и кората на главния мозък. Засегнатите нервни клетки отначало се възбуждат, а по-късно дегенерират и се разпадат. Мозъкът на заразения тотално се прецаква.
Бясът е бил сериозен медицински проблем до края на XIX век, когато Луи Пастьор изнамира ваксина срещу болестта. Понастоящем от бяс боледуват тук-таме уличните кучета, дивите животни и най-вече лисиците.
Когато се замислим колко обичайно било хората да побесняват и умират в мъки след най-досадно ухапване от куче, легендите за вампирите и върколаците ни стават по-близки.
В свещените писания обаче бесът има различно значение – болест не на тялото, а на душата. Става дума за обсебването на хора от злите духове, които в Евангелието виждаме да гони Иисус , а след него тази дарба получават и апостолите.
В Евангелието на Матея се разказва един от сблъсъците на Спасителя с демоните. „Срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата;

те бяха тъй свирепи, че никой не смееше

да минава по тоя път. И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата“.
В друг случай Христос попитал един бесноват как се казва, а той отвърнал: „Името ми е легион“, понеже бесовете говорели вместо него. Богословите считат, че обсебеният от демоните човек е подвластен на тях и постепенно бива увличан от тях в пропастта на безумството.
Бесовете са част от войнството на сатаната, а заразеният от тях човек боледува по същия начин както бесните кучета. Единствено при хората инкубационният период на болестта е по-дълъг и заразата може да се предава и чрез медии, освен чрез ухапване.
Вече виждаме как предизборно Сидеров лае неистово, ръмжи и показва зъбки, въпрос на време е

да захапе крачола и на своя „господар“

Бойко Борисов. Прави впечатление обаче, патологичната склонност на прясно дипломиралия се бакалавър по теология от Шуменския университет да осквернява религиозни храмове. Всичко започна навръх тазгодишното Възкресение Христово в патриаршеския храм "Ал. Невски". Когато Негово Всесветейшество партиарх Максим благослови Волен и му каза: „Христос Возкресе“, лидерът на „Атака“ му вдигна скандал и засече първосвещеника с въпроса: „Вие на кого служите - на президента-комунист или на Господа?“ От православна гледна точка поведението на Сидеров е кощунствено – той отрича възкресението и тогава се опита за пръв път да предизвика бой и кавги на най-големия християнски празник. Поругаването на Божия син обаче не стигна на семейния приятел на вещицата Вера Кочовска.
Друга дандания в стил „Мъртвопиян патриот замеря германска стюардеса с кюфтета на 5 000 м над земята“ Волен сътвори в древна светиня – българският манастир в Атон. Белоглавият националист помрачи с караниците си нощното бдение и храмовия празник на обителта „Св. Георги Зограф“, защото гръцките монаси пели на гръцки, а литийното шествие не било проведено точно по неговия вкус.
Следващата гротескна циркова постановка стана в Батак, където шайките на „Атака“ прегазиха деца, удряха възрастни и нахлуха дори в сградата на общината. Успешно поругаха едно свето тържество в памет на наскоро канонизираните мъченици от Батак.
Миналият петък

нашенската карикатура на Хитлер оскверни мюсюлмански храм

– софийската джамия „Баня Баши“. Заедно с бръснатите си бригади роденият в Ямбол фюрер нападна мюсюлманите по време на тържествената им петъчна молитва. Станаха сбивания, бяха подпалени молитвени килимчета пред джамията. Все пак, макар закъсняла и плаха, намесата на полицаите предотвтрати кърваво меле с непредвидим изход.
Наистина откакто настъпи предизборната година, Волен Сидеров се събуди, дори превъзбуди. Дори тръгна по ресторантите да обикаля да връчва сметки на американския посланик. Обсади националната телевизия с подписка срещу 10-минутните новини на турски език, издърви се на чуждите енергийни монополисти.
Паралелно започна от ефира да предлага на ГЕРБ да не издига свой кандидат за държавен глава, а да подкрепи него. Волен обясни, че партията на Борисов ще се нуждае от подкрепата на „Атака“ и след изборите през 2013 г., защото иначе мнозинство ще имат БСП и ДПС. След като офертата му не срещна разбиране, Сидеров спря да стои с вдигнати лапички и да маха с опашка, а тръгна да плаши ГЕРБ, че ще стане крайна опозиция и ще ги свали от власт.
Тези лъкатушещи ходове имат свойта, макар и грешна, политическа логика с оглед настоящия президентски вот. Каква е обаче тази болезнена склонност към оскверняване на религиозни храмове? Защото утре Сидеров може да препрочете първата си книга „Бумерангът на злото“, където злослови срещу евреите, и да му скимне да драсне клечката на столичната синагога.
В петък пред джамията видяхме, че един бесноват фашист е на крачка да палне целата държава в името на собствения си кеф. Едва ли е нужно да се провеждат повече експерименти с етническия мир и националната сигурност на страната. Затова е добре политиците и медиите да помислят за вдигането на
санитарен кордон срещу подривната лудост на Волен Сидеров и „Атака“. Бясът е зараза, която се предава чрез ухапване и може да бъде спряна само с обединени усилия. А премиерът Бойко Борисов да вземе мерки, защото с дразнещия си дакел ще стане за резил първо пред гилдията на кучкарите.
„Ахмак човек - и собственото му куче го хапе“, е казал народът.

Крумовград: Златната мина ще ни превърне във Фукушима

2011-04-21T09:58:00.000-07:00

Източните Родопи се вдигат на бунт срещу готвения химически геноцид с 7 хиляди тона експлозиви, гигантски количества ксантогенати и дитиофосфати

„Уважаеми съграждани! Попълзновенията на хищната златодобивна компания „Дънди” да унищожи земята ни не спират. Фокусирали се в златото на Ада тепе, те не се интересуват от унищожението, което ще дойде с добива му. Да, това ще бъде унищожение, Апокалипсис. На повърхността на Ада тепе, в латентна форма, има огромни количества арсен. В недрата на земята има уран. Самата технология на добива ще залее земята ни с най-страшни химикали, включително и със скриваните днес цианиди. Ще натровят земята, водата и въздуха ни“. Така започва призивът на сдружение „Живот за Крумовград“ жителите да излязат на протест на 29 в центъра на града.
Повече от пет години продължава битката за 60 тона злато, които лежат под живописните баири в Източните Родопи. Канадската „Dundee Precious Metals” Inc., която не успя да сложи ръка върху жълтия метал по времето на тройната коалиция, бързо проби при сегашното правителство. На 9 февруари 2011 г. кабинетът на Бойко Борисов даде на „Болкан Минерал едн Майнинг“, дъщерно дружество на DPM, 30 годишна концесия за добив на злато и сребро в находището „Хан Крум“ на обща площ от 19 квадратни километра. Изненадващо освен Ада тепе, където са най-големите залежи - 835 000 тройунции, равни на над 27 тона злато, концесията обхвана и съседните баири – Къпел, Къклица, Скалака, Синап и Сърнак.
Още през 2006 г. когато канадските златотърсачи започнаха да дупчат като бесни баирите на юг от Крумовград, местните хора не приеха с отворени обятия вестта за несметното имане, което лежи на два километра от центъра на града. Причината за масовия отпор на крумовградчани беше избраната от “Дънди” технология за

цианидно излужване на скъпоценния метал.

Проектът предвиждаше да се добива годишно между 850 хиляди и 1 млн. тона руда, която да се обработва с опасния химически реактив. Предвижда се мината да работи 8-10 години. Нарасналият риск от катастрофално отравяне на природата с арсеноводород, циановодород и серен диоксид изкара местното население на масови протести, а гневната подписка срещу цианидите бе подкрепена от близо 10 хиляди души. В демонстрациите се включиха и природозащитници, а също така и политици от близката част на Северна Гърция.
Миналата година „Дънди прешъс металс” смени плочата и официално се отказа от цианидното излужване, при които максималният добив на злато от златосъдържащата руда е 96 %. "С този проект ние сме отговорили по наша преценка на всички притеснения на населението – въпреки че най-добрата налична техника за извличане на крайни метали от рудата в Крумовград си остава цианидната технология", коментира тогава пред "Дневник" главният мениджър на дъщерните дружества на DPM - "Болкан минерал енд майнинг" и "Челопеч майнинг" Алекс Нестор. Според преработения проект добивът трябва да бъде с открит рудник и да се прави само с дупчене, взривяване, трошене, смилане и флотация (отделяне на рудата с вода), без използването на токсични химикали. След обработката се получава не метал, а златно-сребърен концентрат, който ще се преработва допълнително в разположената в Намибия фабрика на DPM. Няма да бъде строено хвостохранилище за отпадъците, депо, в което боклукът ще се складира смлян на паста.
Всъщност картинката, представена от канадската корпорация, не е толкова розова.
При флотацията на рудата ще се използват силно отровни вещества, които могат да да превърнат в химическа пустиня голяма част от Източните Родопи за столетия напред.
В началото на март 2011 г. поотделно община Крумовград и „Информационен и учебен център по екология“ атакуваха концесията пред Върховния административен съд. Делото е насрочено за 27 април.
«Притеснението ни е основно в няколко направления, които касаят населението и природата. Едното е относно влиянието върху водите на р. Крумовица и други кладенци за питейно-битово водоснабдяване на селища в района и недопускане на

замърсяване на водите при преливане от резервоара

за оборотни води“, казва кметицата на общината Себихан Мехмед. Според нея не е ясно каква ще бъде здравната защита на населените места Сойка, Чобанка 1, Чобанка 2, Къ-
пел, Победа, които, въпреки записаните законови отстояния, определени в Наредба №7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, попадат в хигиено-защитните зони. Кметицата е обепокоена и от влиянието на взривните работи,
взривната вълна и отделящият се прах в приземния въздушен слой.
Официалните мотиви за обжалването са, че при даването на концесията е представена Оценка за въздействие върху околната среда /ОВОС/ единствено за «Ада тепе», но не и за останалите пет баира, които попадат в находището «Хан Крум». Липсва и задължителната Оценка за съвместимост с «Натура 2000». Златната мина попада в рамките на защитената зона «Източни Родопи» и се намира в непосредствена близост да друга защитена зона - «Крумовица».
Рудникът ще бъде открит и ще се пробива и взривява до дълбочина от 400 метра.

Красивите ни хълмове ще се превърнат в зловещи катери,

а някои от ямите после ще ги ще ги пълнят с токсични отпадъци, а отгоре ще се извъши рекултивация на почвата. Ще ни вземат златото и ще ни оставят отровите, от които ще страдат и нашите деца и внуци. Няма да го позволим на никаква цена!», категорична е общинската съветничка от БСП Маргит Василева.
Крумовградчани се мръщят и на химическия коктейл, който ще се завихри при флотацията на рудата. Натриевият цианид в новия проект е заменен с ксантогенат, натриев силикат, меден сулфат, дитиофосфат. По този метод канадската компания се надява да постигне извличане на злато до 85% и на среброто — до 70%.
Според изотвения през декември м.г. Доклад за ОВОС във флотационната фабрика ще се използва калиев амил ксантогенат. От опасния химически реагент за десетте години години /по 8 хиляди работи часа годишно/ ще се хвърлят 120 000 тона, и то само за Ада тепе.

Рудата ще бъде обработена и с 120 000 тона натриев силикат,

16 000 тона дитиофосфат и 88 000 тона меден сулфат.
Крумоград не се радва и на планираните взривни работи на близките баири. DPM предлага да извършва по 100 взрива годишно или два пъти седмично. За всяка пукотевица ще бъдат използвани по 7 000 кг взривно вещество, което прави 700 тона годишно или 7 000 хиляди тона за цялата експлоатация на рудника. Експлозивите ще бъдат от типа «ANFO» и Емулсия - амониев нитрат плюс бензин, известни като най-мръсните взривни вещества. «Близостта е опасна - 800 м. по въздух от Болницата и Дома за стари хора. За населението означава, че направо ще взривяват в техните дворове и ниви. Там се намира вододайната зона на Крумовград и вятърът духа към града. За отпадъците въобще да не говорим», отбелязва Маргит Василева, която е председател на «Живот за Крумовград».
В тези сметки обаче не влиза взривяването и излужването на рудата от останалите пет баира — Къпел, Къклица, Синап, Сърнак и Скалак.
"Дънди" ще изгребе злато за поне десетина милиарда лева, а срещу цялото това "удоволствие" и отровена пустиня България ще получи трохи. Концесионната такса, подписана от министър Трайчо, се движи между 1,44 и 4% годишно. Таксата зависи от динамиката на цените на Лондонската метална борса.
DPM гордо обяви, че няма да строи хвостохранилище, а «интегрирано съоръжение за съвместно депониране на минните отпадъци». Всъщност това е игра на думи — обработената с отровни химикали и смляна на паста скална маса ще се депонира в склад, с капацитет от 14 млн. куб. м. За зла беда хвостохранилището се намира само на 150 метра от река Крумовица, която запасява с чиста вода цялата община. За десесетилетка се предвижда там да бъдат депонирани 7, 2 милиона тона производствени отпадъци от преработката на рудата.
Забележително е, че мащабното използване на опасни взривни и химически вещества е интерпретирано твърде безгрижно в Доклада за оценка на въздействието за околната среда.
„По отношение на екологичното равновесие - съгласно изготвеното от
Дружеството Инвестиционно предложение открития рудник ще бъде разположен на относително малка площ, като се предвижда модерен технологичен способ на работа и строги мерки за контрол на евентуални неблагоприятни въздействия върху околната среда и населението. При спазване на стандартите на дейност на Дружеството и на
поетите ангажименти по рекултивация рисковете са сведени до минимума за всяка човешка дейност“, се казва в доклада, изготвен от „Данго Проект Консулт“ ЕООД.
Подчертано е, че дитиосулфатът е основна съставка за смазочните машинни масла, водното стъкло /натриев силикат/ намира приложение при заздравяване на слаби строителни почви (например льосови) или за хидроизолации, медният сулфат пък е познат като „син камък” и населението го ползва в борбата срещу земеделските вредители. Флокулантът и пенообразувателят не се определяли за вредни за околната среда, а ксантогенатът в концентрациите, в които ще се използва, не можело да се разглежда като опасен компонент.
Взривовете също така нямало да навредят въпреки отделянето на големи облаци прах, въглеродни и азотни оксиди, както и на въглеводороди.
Крайната екологична оценка гласи, че предложената от “Дънди” технология за добив и преработка на златосъдържащи руди не предвижда генерирането на отпадъчни газове, отпадъчни води и твърди отпадъци, които да предизвикат наднормени натоварвания с негативно въздействие спрямо околната среда и здравето на хората.
Разположените досами река мина, флотационна фабрика и хвостохранилище обаче също са извор за тревоги за населението. Те ще бъдат само на 800 метра от града, а в същото време

Крумовица е една от най-водоносните в България

Общинарите са загрижени от опасността от разлив в хвостохранилището, съвсем близо до вододайната зона на града, и заради зачестилите в последните години природни аномалии в Източните Родопи - внезапни порои от 200 литра на кв. м, продължителна суша и земетресения от 3.5-4 по скалата на Рихтер. "Крумовица прилича на локва - отбелязва заместник-председателят на Общинския съвет Тасим Мустафа. - Но ако сега завали, след три часа реката ще е дълбока осем метра. Често се случва да отнася къщи, пътища и мостове - всичко, което среща по пътя си."
Основният поминък в Източните Родопи е тютюнопроизводството – в общината се отглеждат знаменитите ориенталски сортове "Крумовград" и “Башибали”, а изкупвачите отдавна са предупредили селяните, че ако рудникът и флотационната фабрика отворят врати, могат да забравят, че някой ще се поинтересува от тяхната замърсена продукция.
Земята под находището е почти изцяло горски фонд, собственост на държавата. Но в района на планирания рудник на Ада тепе попадат и няколко махали с почти изоставени къщи.
Много от собствениците са напуснали страната по време на "голямата екскурзия" през 1989 г. в разгара на "възродителния процес" и понастоящем са в Турция. Около Ада тепе обаче и днес живеят 21 семейства, които DPM планира да изсели от другата страна на почти пресъхналата река Крумовица. "Миналата година някакви чужденци с камери обикаляха и снимаха къщите и нивите", казва Ибрахим, докато помпи вода от кладенеца в обедната жега, за да полее тютюневите си лехи. Той си обяснява нежеланието на местните да се разделят с имотите с факта, че тук са живели предците им, а освен това в границите на находището попадат светилищата на Сеийд баба и Ямур баба, считан за покровител на дъжда. "Старите турци наричат Родопите Танръдаг, което значи "планината на Господ" - вметва Ибрахим.
В хигиенно-защитната зона за “Открит добив на руди и нерудни изкопаеми”, определна от минестреска наредба на 2000 м., също така попадат 17 махали – Сойка, Чобанка 1 и 2, Къпел, Победа, Тайник, Битово, Върхушка, Конево, Синап, Звънарка, Дъждовник, Едрино, Кременик, Белагуш, Скалак и Копривник. Животът и здравето на техните жители също ще бъде пряко застрашено от силните взривове и мръсния рудодобив.

Птичият рай

Химическият апокалипсис обаче няма да засегне само хората, но и животинския свят. Източните Родопи са една от най-красивите, чисти и уникални откъм флора и фауна области в Европа. В растителното царство само в този район се срещат редките видове на тракийския дъб (Quercus thracica), юрушкия лопен (Verbascum humile ssp. juruk), както и триразделолистен ериолобус (Eriolobus triobta), жлезеста кумарка (Arbutus unedo) и горска кумарка (A. Andrachnae). 83 вида растения са защитени от Закона за биологичното разнообразие, 2 вида са обявени за световно редки, а в Червената книга на България са вписани 13 застрашени и 101 редки вида.
В Крумовградско гнездят близо половината от видовете птици в България – 191 от 415 вида. От установените птици за района 11 вида са включени в Световния червен списък на IUCN - 12 вида са застрашени, 46 уязвими, 13 редки и 32 вида намаляващи за Европа. От публикувани данни на БДЗП само в района на река Крумовица са установени 136 вида птици, от които 31 са включени в Червената книга на България (1985 г). От срещащите се птици 64 вида са от европейско природозащитно значение, като световно застрашени са два вида.
В района на находището застрашените да бъдат прогонени с взривове и химически отрови хвъркати са черният лешояд, белошипата вертушка, орелът змияр, синявицата, козодоят, червеногърбата сврачка, ястребогушото коприварче, сирийският пъстър кълвач и пъстрият кълвач, черният щъркел, осоядът, черната каня и др. Други защитени земноводни са жабата дървесница, шипобедрената костенурка и шипоопашатата костенурка. От 11-те вида прилепи, които живеят на Ада тепе, пет са обявени за застрашени видове.

Империята на злото

Докопаването на злато, оценено на 7-10 млрд. лв. е в състояние да поквари и най-високите и доблестни държавни служители. В миналия кабинет твърд привърженик на златната мина с цианидно излужване беше икономическият имнистър Румен Овчаров. Концесията обаче бе блокирана от екологичния министър Джевдет Чакъров, който се съобрази с общественото мнение в Крумовград и протестите на редица наши и чужди природозащитни организации.
След идването на ГЕРБ обаче вятърът изду платната на "Дънди". Новата екологична министърка Нона Караджова /която се опита да пусне и ГМО в България/ връчи удостоверение за търговско откритие на канадската компания и даде зелена светлина на проекта без наличието на задължителния ОВОС за цялото находище и Оценката за съвместимост със защитените зони от «НАТУРА 2000». Министърът на икономиката Трайчо Трайков също се разбърза и вкара решението в Министерския съвет, където то беше гласувано без никой от министрите дума да пророни.
Трайчо Трайков видимо се разбесня след като научи, че Крумовградската община обжалва решението и на практика слага проекта на трупчета. «За мен е непонятно и искрено се изненадвам от отношението на община Крумовград. Те вървят срещу икономическите интереси на собствените си граждани, защото блокират концесията години наред», заяви министърът, който често е подозиран, че лобира за големи чужди компании.
Трайчо нарече кмета на общината «физическо лице, облечено в местна власт» и я призова да сложи картите на масата и да каже за какво се бори. Според него общинарите защитават неясни интереси.
Ако излезете на площада в Крумовград, всеки ще ви каже че «Дънди»си е напазарувал ключови министри от предишния и сегашния кабинет, както и цели политически партии. Неслучайно и местният лидер на ГЕРБ Асен Тюрдиев се обяви в подкрепа на концесията, защото в условията на световна икономическа криза присъствието на такъв инвеститор щяло раздвижи нещата в Крумовград.
По-учудващо е становището на партия «Атака», която често хвърля яростни обвинения срещу мултинационалните концерни, действащи у нас.
«Трябва да има златодобив, защото Крумовград си отива. Всичко, което се говори, е стъкмистика и едно голяма лъжа. Обслужват се нечии интереси. Златодобивът ще отвори нови работни места – над 200», обяви човекът на Волен Сидеров в Крумовград - Валентин Ромов. Решението на «Атака» е поредното доказателство за антибългаската политика, водена от пишманнационалистическата партия с лидер от холеричен тип.
Останалите партии в града са твърдо на страната на населението.
"БММ могат да дойдат да експлоатират мината колкото си искат, да си тръгнат и да ни оставят насред отровената с химически реактиви пустиня, а ние ще останем завинаги. Ще се борим докрай, за да запазим здравето, поминъка и бъдещето си, отсече преди време председателят на Общинския съвет Метин Байрамали.