Уличните протести по света горят от морален патос, а не от политически идеи
"Милионери от всички страни, съединявайте се - вятърът се обръща!". Този шеговит лозунг вървеше на протестите през май 1968 г. в Париж. Френските бунтари и хипитата, които днес са дядовци, копнееха един ден лошите капиталисти да се озоват на мястото на озлочестения пролетариат.
Рано е да се каже дали движението "Окупирай Уолстрийт" е сбъднатата им мечта. Въпреки че началото е впечатляващо - на 15 октомври имаше близо хиляда демонстрации в стотина страни. Ясно е, че корените на световните брожения са в икономическата криза, официално открита с гръмването на "Лемън Брадърс" през септември 2009 г.
Оттогава насам планини от пари се изпариха по необясним начин от фондовите борси, фалираха редица банки и предприятия, които легнаха на гърба на данъкоплатеца, милиони хора останаха без работа. За капак правителствата в най-развитите страни
угоиха местните финансови акули
и орязаха социалните системи. Важна съставка в цъкащата бомба се оказа поскъпването на храните в световен мащаб - при едни води до досадни съкращения в менюто, а при други - до истински и неподправен глад. Избухването на арабската пролет беше нишан, че се е появила нова разгневена младеж, която е готова да пролее кръв и да свали с улична революция едни от най-коравите диктатори в историята.
В Европа е различно - на никой полицай няма да му хрумне да стреля по демонстрант дори ако ще тълпата да го съблече гол. Големите градове в съседна Гърция от близо две години изживяват нещо като окупационна стачка, така че могат да искат авторски права от "Окупирай Уолстрийт". Демонстрациите в Ню Йорк засега повече напомнят на кукерския празник в Перник, отколкото на политическо шествие. Като цяло глобалният протест на 15 октомври показа, че са налице ядосани младежи, които изразяват отчаянието на широките слоеве. Големият проблем е, че малко са смислените идеи извън сляпата ненавист към банкерската порода. Припевът на възмутените вече подхвана и шефът на Еврокомисията Жозе Барозу, който поиска наказателна отговорност за финансовите титани. По-рано Ангела Меркел спусна предложението за облагане на международните финансови транзакции - кауза на антиглобалисткото движение отпреди десетина години.
Днешните размирици са следствие от
контролирания банкрут на държавата на благоденствието
която царува на Запад през последния половин век. Банкрут в името на спасението на финансовите корпорации, което прави моралното възмущение по-силно от страха от бедността, който подхранва протестите. Засега метежниците излъчват главно нравствени поучения, но не и общовалидни политически идеи.
"Проблемът не е корупцията или алчността. Проблемът е системата. Тя ви подтиква да бъдете корумпирани", каза на митинга на Уолстрийт долетелият набързо словенски философ Славой Жижек.
Образът на злото е фокусиран върху младото юпи, което жонглира с милиарди на борсата и за минути може да фалира пенсионен фонд в Европа или завод за автомобилни гуми в третия свят. С борсови спекулации е готов да разори и бащината си фирма срещу достоен комисион. Може да се каже, че разбунтувалите се тълпи ненавиждат бронзовия бик - символ на Уолстрийт, както Мойсей е мразел златния телец, на който са се кланяли идолопоклонниците.
Моралните изчадия, които според "възмутените" управляват казино-капитализма на планетата, засега едва ли имат повод за тревога. Игрите на Уолстрийт и останалите борси са извън контрола на националните правителства и едва ли скоро ще могат да бъдат вкарани в единна световна регулация. Могат единствено да орежат демонстративно с някоя и друга нула коледните премии на банкерите, за да не дразнят излишно настръхналата средна класа.
Да не забравяме, че и ние имаме принос към съвременните въстания. Събитията в Катуница показаха, че гневната българска младеж може да излезе на улиците обединена от желанието да набие циганите или да драсне клечката на джамия. Останалите каузи не привличат повече от стотина души по улиците и площадите. Дали пък у нас "Поколението 2011" няма да дойде с известно закъснение?
0 коментара:
Публикуване на коментар